Писма до вас

Приказка за Извора

Преди много, много години, имало двама братя. Мястото където те живеели, било пустинно и сухо. От време на време някоя буря довявала дъх на  влага, или в най добрия случай, някоя капка дъжд се отронвала от небето.

Един ден покрай къщата на братята минал пътник:

“Как може да живеете в тази суша!?” – зачудил се пътникът.

“А има ли нещо по-добро?” – попитал единия от братята.

“Има, разбира се – отвърнал пътникът – Не сте ли чували за Извора?” – и отминал.

В този ден братята решили, че животът им наистина би бил по-добър с един Извор, и тръгнали да го търсят по света.

Вървели, следвайки широкия и отъпкан път. Един ден пред тях се изпречила висока планина. Широкия път се извивал покрай нея и се спускал надолу към равнината. Само една тясна пътечка продължавала нагоре към върховете на планината.

Братята се спрели, за да решат кой път да вземат.

“Нагоре” – посочил с поглед големия брат и стъпил на пътеката.

“Надолу” – погледнал към равнината малкия брат и  посочил широката река долу.

“Търсим Извора, а не реката” – припомнил големият брат.

“Ако реката идва от Извора, каква е разликата” – изсмял се малкият брат и тръгнал надолу.

Разделили се, и не след дълго време, по-малкият брат се разхождал по зелените ливади край широката пълноводна река.

“Каква красота! – радвал се той – Каква благодат! И колко мелници има по реката и красиви градове около мелниците. И ухае на хляб, и всеки те кани да влезеш в неговата мелница, да те почерпи с неговия хляб и да те направи гражданин на неговия град. А глупавия ми брат тръгна нагоре. Ще му трябват години за да стигне до върха, където ще намери извора, чиито води движат тези мелници.”

Заселил се малкият брат в един от градовете, чиято мелница най-му се харесала. Заживял щастливо в благодатта на равнината и забравил за Извора. Само когато от време на време минавал покрай мелницата, или влизал в нея, се сещал за Извора, чиито води движат колелото й.

Вървял големият брат нагоре към върха и в мислите му бил винаги Извора. Къде ли ще го види? Кога ли ще го стигне? Сънувал го на сън и на яве. И бавно напредвал по пътя си.

И колкото по-нагоре се изкачвал, толкова по-силно се чувал шумът от реката на Извора. Реката се стеснявала, и от широка мътна река станала малка, бистра рекичка, после – поток, който с грохота си подсказвал за близостта на извора. И колкото по-високо в планината се изкачвал големият брат, толкова по лесно му ставало да върви, докато един ден стигнал до Извора.

И чудо! Изведнъж Той видял всичко, като да бил самия Извор.И не поточето, а планината изтичала от Извора. И се спускала надолу, образувайки цялата земя с голямата река, и мелниците по нея.

“Това е сън – помислил си големият брат – та аз виждам себе си там долу!”

Един глас вътре в Него му прошепнал:

“Този Който Вижда е Този, Който Си. Ако искаш се върни и разкажи, а ако искаш остани и Бъди.”

“Как мога да Съм, ако не науча братята си да Бъдат!?” – възкликнал голямият брат и слязал в равнината за да разкаже на братята си за Извора и Пътя към Него.

Николай Сисоев

Предишно<--- Всички --->Следващо

За Yahoo.com и Tripod.com, ползвайте десен бутон на мишката и "Save Target As..."