Ще (ме) мразите, докато откриете себе си

Писма до вас

За Религиозността

          Здравейте Приятели,

          “Религия” днес звучи снобски или глупаво. За някои звучи лицемерно, а за други просто ненужно. А звученето определя смисъла за слушащите.

В това писмо аз искам да ви помогна да промените своето ухо за тази дума. Искам да чуете истинския смисъл на казаното в нея. Искам да чуете тази дума не с ушите си, а с това, което е между тях.

Аз няма да обяснявам етимологията на думата. Няма да изследваме корена й за да стигнем до нейното значение. Това, което е очевидно за нея е, че е дума за учението, което ни обяснява Бог. Още в най-първите митологични и писмени източници за сътворението на света, присъства Твореца наречен Бог. Много от религиите са дали достатъчно точно обяснение за Бог. Но съгласете се, че не е лесно да се приеме нещо, което не е в сверата на нашите възможности за изследване.

Стивън Хоукинг, с математическа формула доказа Големия Взрив на Вселената и човечеството му повярва. В книгата си “Покана за Безсмъртие”, аз ви доказах, че Хоукинг всъщност доказва Бог. Моето доказателство не е заключено в математически формули, но то е защото математиката може да обясни само материята. И своето безсилие извън материята, математиката нарича сингулярност.

Мислите ли, че сингулярността на умниците, може да бъде причина за несериозно отношение към Религията, обясняваща ни Бог?

И не мислите ли, че да обясним Бог, значи да обясним себе си? Защото каква по-истинска връзка може да търси човек, в стремежа си за самоопознаване, освен връзката със Създателя си?

Умниците казват, че всичко е случайно. Като се почне от Големия Взрив и се стигне до момента в който аз ви казвам, че това е глупост. Глупост е да се оставя на случайността нещо, което е необяснимо с ограничените ни знания. Можем да приемем, че всичко във Вселената е щастливо стечение на обстоятелствата, но как ще обясним самата Вселена.Умниците казват, че всичко се намира в нея. А къде се намира тя? В нищото? В книгата си вече съм обяснил, че “нищо” не съществува, именно поради смисъла си. “Нищо” е понятие, чиито смисъл ние не можем да си обясним с материалното си мислене. “Нищо” не съществува. Следователно Вселената трябва да се намира в Нещо, което е Всичко. И именно това Нещо което е Всичко, е Разума, Който е сътворил Вселената.

Ако искате да ме опровергаете, ще се наложи да докажете, че Вселената винаги е съществувала и тя е Всичко. Но според теорията за Големия Взрив, това ваше твърдение ще претърпи крах. Вървейки срещу Бог, ще се наложи да преодолеете първо науката.

Ето, това е Религията. Тя е неопровержимото знание за Бог. И точно нейната неопровержимост я пренася през векове и хилядолетия, за да ни каже:

“Хей, умници, погледнете в Истината. Не си правете истина от това, което не е истинско. Защото материята е толкова истинска, колкото и вашето знание за нея!”

Религията носи едно и също знание, което се доказва от шумерите до днес.

Бог е Един.

Бог е Разум.

Бог е Любов.

Цялото знание на всички религии ни учи, че:

-         Бог е Дух (Разум)

-         Духът е, Който остава и Той Е Живота.

-         Бог създава материята с мисълта си (от себе си), като необходимо правило.

-         Материята е преходна. Преходността е неистинска.

-         Бог е навсякъде и във всичко. Бог е и в нас.

-         Можем да останем в Бог, ако сме Добри.

Нека видим какво учат умниците:

-         Материята е всичко

-         Ако горното не е вярно, то материята е нещо, което се намира в Нищо

-         Материята е “родила” нематериалния Разум

-         Разумът се “ражда” случайно, в случайно “родилия” се човек

         Материята се трансформира от едно състояние в друго. Така тя остава винаги.

-         Разумът, като производен на материята не се трансформира. Той не остава, а изчезва в “нищото” на умните теории.

Предлагам ви да си изберете една от групите тирета. Застанете зад нея и докажете себе си във вашия избор.

Религията е познание за Истината, Началото, Бог. Ако се стремим към това познание, значи сме религиозни.

Вие ми кажете какви сме, ако нямаме този стремеж.

Николай Сисоев