Ще (ме) мразите, докато откриете себе си

 

 

Писма до вас

 

 

За Състраданието

( и “страшния” Съд)

 

            Имало някога един убиец. Той причаквал пътници на един горски път, обирал ги, и повечето от тях убивал.

          Един ден както си чакал в засада, си мислел:     

“Ох, време е  да сменя пътя.” – и червата му къркорели от глад.

 

И... чудо. Изведнъж къпината до него пламнала, и в нея се явил Бог.

“Добро решение, синко – рекъл Той. – Пътя на убиеца не е най-добрия път за един човек. Хм... Исках да кажа, че е най-лошият път, който си могъл да избереш.”

Убиеца не бил от съвсем неграмотните, и вече бил запознат с тази странност на Бог, да се явява в горящи храсталаци. Но и не бил от най досетливите, за да преглътне напиращата честност на глупака:

“А-а, мислех си, че на този горски път, бизнеса не върви много добре, та реших че е време, да се преместя на царския път. Повече народ минава...” – смигнал тарикатски към пламтящата къпина.

От там пък се чуло преглъщане на сухо, и дълго конфузно мълчание.

“Пак сбърках с добрината си... – помислил си огорчено Бог – Но така и така вече съм тук, що да не се поразприкаваме с тоя грешник.”

“Колко си убил до сега” – обърнал се Той към убиеца.

“Трябва да съм прехвърлил петдесетарката – пресметнал набързо оня – но види се, това не ми пречи да седя на приказка с Бога” – измял се гръмогласно, но бързо се усетил, и погледнал с надежда към пътя.

“А какви убиваш?” – “полюбопитствал” Бог, колкото да потръгне приказката.

“Каквото мине през ножа.” – отрязъл късо убиеца.

“А не ти ли е жал? Няма ли и капчица състрадание в тебе?”

“Състрадание ли!? Аз достатъчно страдам за себе си, че да имам сили да го правя и за другите. – вече съвсем на сериозно, приел разговора убиеца – Страдай Ти. Нали за това си Бог.”

“Искаш ли – светнала ненадейно идея – да ти дам от Себе си, та да видиш какво е да си Бог?”

Главата на убиеца, започнала бързо да пресмята плюсовете на предложението.

“Поне ще знам кога ще дойде плячката – помислил си и приел – Съгласен съм!”

Мигом къпината изгаснала и Бог изчезнал, незнайно защо и къде.

А убиеца вече виждал в себе си как през няколко завоя към него се приближавал пътник, с кесия с жълтици. Заел той удобна позиция, и когато жертвата приближила, скочил зад него, и замахнал с ножа да го убие. Нещастника се извърнал и с ужасени очи видял, последния проблясък на живота си, по острието на ножа. А убиеца погледнал в очите му и ВИДЯЛ. Видял четери дечица и жена, чакащи своя татко и съпруг, да се върне от дългогодишен гурбет. Видял скръбта им в деня на погребението, видял мизерията и глада през следващите години, видял смъртта на две от децата, смъртта на съкрушената майка... Видял МНОГО. И страшна болка свила сърцето му. Ръката му увиснала, и той пуснал ножа.

“Върви си пътниче” – проронил със сълзи в очите убиеца.

Пътника хванал ръката му, целунал я и пуснал жълтица в нея. Тръгнал си, а убиеца загледан в  гърба му видял щастливата картина на неговото посрещане. Видял новата къща, която вдигнали, видял сватбите, на децата му, видял внуците и щастливият дядо, разказващ приказката за добрия разбойник.

Червата му отново изкъркорили, и това го извело от ясновидския транс. Погледнал жълтицата в ръката си и извикал към Бога:

“Ела, Боже, и си вземи Своето.”

Начаса къпината пламнала отново, и Бог му проговорил:

“Знаеш, че златото и всичко що е по земята е мое. Но знаеш също, че не за себе си, а за вас съм го направил. Задръж си жълтицата.”

“Жълтицата си е моя, и не за нея те викам, а да си вземеш това, което ми даде. Не искам да се чувствам като Тебе. От това състрадание ми остана само една жълтица, с която не мога да си платя, седмица даже в страноприемницата. Аз съм в гората, а оня си замина с жълтиците при жената и децата си. Той е добре, а аз с Твоето състрадание си останах гладен. Не го искам. Вземи си го.”

“Човече, това състрадание ще те направи Добър, а на добрите е царството ми на небесата.” – съкрушен проронил Бог.

“Състраданието ли ще те направи добър, или добрия има състраданието” – чуло се от към пътя.

Един философ с ученическа торбичка, дочул разговора на двамата, решил да се намеси в него. Бог дори не го и погледнал. Познавал го от Началото. Убиеца също не го погледнал, и той го знаел като беден. Философа продължил нататък говорейки на себе си:

“Ако състраданието е добро, то значи, че и страданието е добро... Но добро ли е да страдаш, и добро ли е да съизстрадваш болката на другия...Всъщност болката е за глупака... А може ли глупака да помъдрее, ако не разбира думите на мъдростта?”

“Убиецо, ти имаш по добри шансове от него – един от пламъците на къпината, посочил след философа – задръж това, което ти дадох.”

“Не!” – отсякъл убиеца, и в тази секунада Бог изчезнал със своето Си.

 

***

 

Минали години, минало и времето на убиеца. Дошъл часът, на  страшния съд.

“Е, човече, дойде време за съд. Готов ли си?” – добродушно го посрещнал Бог.

“Да, Господи. Съди ме. Знам, че Си добър, и вярвам в правдата Ти.” – дипломатично отвърнал убиеца.

“Ха-ха, – засмял се Бог – много Съм добър за да те съдя. Ако аз съдя, ще оправдая всички ви. На това се и надявате. И очаквате да ме изхитрите. Другите не знаят, но ти вече знаеш...”

“Какво?” – в лошо предчувствие се изпотил убиеца.

“Веднъж ти дадох от Себе Си. Сега пак ще ти дам. Ще ти дам Добротата Си, за да видиш живота си с нея, и сам да отсъдиш за себе си. И Моята Доброта ще бъде твоята гумичка за изтриване. Където видиш твоя лоша постъпка, изтрий я. За да остане в царството Ми, само Добро. Така ще изтриваш и част от себе си. Ако остане достатъчно, за да те има при Нас - ще бъдеш.”

“А колко ще е достатъчно?”

“Колкото кажеш ти...”

“А дали аз ще го кажа, или Добротата ти?” – усетил клопката, прохленчил убиеца.

И живота му започнал да тече пред очите му. А той бил Божията Доброта, и гледал с ужасено сърце. Гледал мъките на сираците, чиито бащи бил убил. И от мъката, го боляло него. Усетил скръбта на майките, чиито деца бил убил. И скръбта била негова лична. Усетил глада на семействата, чиито пари бил ограбил... И страдал гладен с тяхната болка. Усетил...

“Но, Господи – проплакал той – това не е моя живот. Това е живота на други хора... И това, което ми даде сега не е Доброта, а Състрадание... Или Състраданието, което ми даде в гората е било Добротата Ти?”

“Всичко е едно, човече, и се нарича Любов. А твоят живот, са твоите дела. Това, което виждаш е това, което си оставил с живота си. То е което си живял на земята. Трий!”

И убиеца триел, триел, триел... Стигнал до момента в който пуснал гурбетчията, без да го обере. Погледнал към Бог с благодарност:

“Благодаря ти, Господи, за този миг от живота ми... Но не е достатъчен. Изтрих повече, отколкото остана от мене. Съдбата ми е смърт. – покрусен свел глава убиеца.

“Ти не си имал Живот, за да се съдиш на смърт, човече. Наградата ти можеше да е Живот, но ти я пропиля. Ето, сега ще взема Добротата Си от тебе, и твоя живот ще стане Мой. И ти ще станеш Моя памет, и памет на всички, Които имат Моето.”

И Бог взел своето Си, а пред Него не останало нищо, което да бъде Някой...

 

Николай Сисоев

 

Предишно<--- Всички --->Следващо

 

Писмата
Top.bg
Yahoo.com
easyspace
Tripod.com
sys.co.za
*.zip
*.html

За Yahoo.com и Tripod.com, ползвайте десен бутон на мишката и "Save Target As..."