Съдържание

 

1)       Предговор – 2стр

2)       Покана за Безсмъртие – 3 стр

3)       Как науката представя сътворението на света – 5стр

4)       Кратък коментар на Времето – 12стр

5)       Как Религиите представят сътворението на света – 19стр

6)       Как можем да си представим един астрален свят – 21стр

7)       Няколко думи за Библията – 23стр

8)       Как се прави материя от мисъл – 30стр

9)       Кои сме ние – 35стр

10)   Кой Е Христос, и защо дойде Той на земята – 41стр

11)   Какво Е Светия Дух – 49стр

12)   Любов е, което ни учи Христос – 56стр

13)   Възможно ли е прераждането – 66стр

14)   Да не поставяме правила на Вярата – 69стр

15)   Въпроси и отговори – 78стр

 

Скъпи читатели,

 

Горното “съдържание” е да ви ориентира за мястото, до което сте стигнали. Ако искате да разберете написаното и да имате полза от него, четете Книгата от началото към края, без да пропускате нещо. Някои от  главите ще ви се струват безинтересни, и неразбираеми. Въпреки всичко, съветвам ви да ги прочетете. Четейки ще видите, че много от нещата са ви подсъзнателно познати.

          Тази книга е като сънят, за който знаете че е истински, харесва ви, но не можете да обясните.          

          Когато написах тази книга, естествено беше да проверя, как другите ще подходят към нея, и как ще приемат написаното. И както всеки друг би постъпил, реших да я дам първо на приятелите си.

          Аз се гордея със своите приятели. Винаги съм се възхищавал от интелекта, чувството за красота, моралните им ценности  и всеотдайността им.

          Много често в компания сме водили разговор за “свръх разума”, “създателя”, “Бог”. Естествен стремеж на всеки интелигентен човек е, да намери отговор на първият и последният за човека въпрос –  Кой Съм Аз, и защо Съм?

          Много от нас са си задавали този въпрос. Много от нас, мислят че знаят отговора. В нашия пълен с информация и комуникации свят, постоянно се тиражират различни вариянти на този “отговор”. За съжаление много малко от казаното е истина. Жалкото е, че дори и малкото, неотразимо блестяща истина, се приема от света като красива дрънкулка, с която да закичим суетността си.

          Защо пиша този малък

 

          Предговор

 

          Дадох тази книга на приятелите си и рабрах, че ЧОВЕК НЕХАЕ ЗА СЕБЕ СИ.

          Рабрах, че ние сме забравили основното, което трябва да знаем. Светът в който живеем, необратимо ни променя и изтрива от нас Истината, поради която живеем.

          Човек забравя, че неговото съществуване има смисъл. И смисълът не е в раждането и смъртта, а в  живота между тези две събития. А смисъла на живота не е ядене, пиене, секс и спане. Ако това приемате за смисъл на живота, не е било необходимо да се раждате. Знаем, че всяко събитие е акт на някаква необходимост.

          Необходимостта поради която имаме нашия живот на земята, е РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ДОБРОТО ОТ ЛОШОТО.

          Нашият живот на земята е една постоянна борба между Духа и материята.

          Естествено е, намирайки се във властта на материята, да не можем да прозрем истината за Духа. Точно за това са Религиите на земята – да ни припомнят истината за Живота.

          Една от десетте Божи заповеди е : “Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог”.

          Защо ви припомням тази заповед? Искам да ви покажа, как света е направил да се обезцени най-ценното.

Хората от бившия комунистически лагер, най-добре знаят какъв ефект има постоянното повтаряне на една дума свързана с някакво понятие. Именно честата употреба на думата “другар” в тези страни , обезцени думата и понятието.

          Така се е получило и с думата “бог”. Честото повтаряне на тази дума, неправилното й обяснение и задължителното условие, което й е вменила църквата, са обезценили понятието към което е отнесена думата.

          Книгата, която държите в ръцете си, е за да ви припомни Истината, и да върне смисъла на думата.

А смисъла е Живот.

 

                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

Аз ще ви припомням     

 

         

 

Покана за безсмъртие

                  

Каня ви на вечеря, приятели.

                   Край масата, не тайно да изясним,

                   кой е Бог и кой е предателя?

                   Хляб на тринайсет да разделим,

                   с вино червено да го полеем и да ядем -

                   Бог е в нас, но с Бог не вървим.

                   Във суетата си тръгнахме голи,

                   хлапето го няма да се присмее,

                   Време е приятели,

да се загърнем със Вярата,

                   От Бога сме!

                   Да ни предава, който посмее.

 

                                                                          

***

 

Тази книга не е за Бог, представен от църквата. Не е и за Бог, заключен от която и да е земна религия. Това е книгата, с която аз ще ви припомня, и вие ще повярвате.

Тази книга ще ви покаже Бог Който Е.

Три месеца преди да започна да пиша и аз като повечето хора вярвах, че “там има Нещо”, и не се срамувах да Го нарека Бог. Въпреки всичко, моята вяра в Бог не се различаваше кой знае колко от вярата на съмняващ се атеист, който е склонен да признае съществуването на “нещо”. Един ден влязох в спор и този спор промени живота ми.

 

Спорът

         

Не знам как се случи, но поведохме спор с мой колега за Сътворението на света. Той твърдеше, че Христос е този, който е сътворил света. Аз вече бях чел книгата на Стивън Хокинг "Кратка история на времето", но  тя не ми помагаше в този спор. Моето твърдение беше, че Бог и Христос не са едно и също нещо и в тази връзка, не Христос, а Бог е сътворил света, поне според Библията.

Винаги съм имал Библията в къщи, но до оня момент не можех да се похваля, че познавам писанията в нея задоволително добре. Знаех за Светата Троица, но никога не съм приемал, че Бог, Светия Дух и Исус Христос са едно и също нещо. Спорът с моят колега ме накара да разбера, че в Християнската религия има нещо, което не ми е съвсем ясно. Изведнъж се почувствах убеден, че църквата тълкува Библията неправилно, и воден от тази си убеденост тръгнах на лов за доказателства. Този израз сега ми звучи малко грозно, но тогава си беше точно така. Реших да започна от Библията. Беше ми ясно, че няма да чета тази голяма книга от корица до корица, и се чудех как да подходя към изследването си. Не ми трябваше много време за да разбера, че трябва само да мисля за обекта на своето изследване и когато отворех Библията в сто процента от случаите попадах на място, даващо ми отговора или водещо ме на място, съдържащо отговора. В началото си мислех, че това е случайност, но с времето свикнах с този факт и го приемах като нещо нормално. След един месец имах нужните ми доказателства и поканих у дома господин Бен Богас – уважаван американски пастор от Адветната църква на Седмия Ден. По това време той се намираше в Южна Африка изпълнявайки някаква си тяхна мисия, по привличане на членове за църквата или нещо подобно. Мисля, че беше евангелизация. Никога не ми стана ясно как църковните деятели на десетките християнски църкви, наричат различните църковни мероприятия. Моят колега с когото имахме този спор не се чувстваше достатъчно компетентен по въпроса, което не му пречеше да твърди, че не съм прав, и ми предложи да ми уреди среща с г-н Богас, като авторитет по спорния въпрос. Ще пропусна за сега същината на спора, моите и на г-н Богас доказателства в него. Ще имате възможност, четейки тази книга да сравните моите и на църквата доказателства по този спор. Ще спомена само, че след двучасов разговор, г-н Богас побърза да си тръгне, точно когато на моите въпроси не можеше да се отговори с твърдения, издържани в църковния канон. Колегата ми призна моята малка победа над г-н Богас, или по скоро неговото малко поражение, но не и окончателната ми победа по спора ни. Продължавайки да спорим по този въпрос, ние незабелязано почнахме да се прехвърляме и върху други теми от Библията. И все така продължавах да чета Библията, попадайки точно на необходимите за съответния спор места. В един момент аз осъзнах, че Християнството съвсем не е това, което трябва да бъде според думите на Христос и основната идея на Библията. Аз видях как

                            

Библията се чете неправилно

 

Видях как Вярата се използва за низки цели. Видях как името на Бог се използва за правене на пари. Видях как дявола тълкува Библията. С най – голямо съжаление установих, че неправилното тълкуване на Библията, насажда в хората любов и омраза в еднакви количества. Дори не в еднакви количества, защото там където има омраза, не остава много място за Любовта. А единствено Любовта е, която води към Бог. Всяко насаждане на омраза, без значение към какво и към кого, е грешно във всякакъв смисъл. Всичко, което не е Любов е смърт. За съмняващите се, ще заменя думата Любов с Добро. Трудно е да се обича всичко (не зашото е невъзможно, а защото не знаем как), но ако във вас няма нищо лошо а само Добро, то вие сте пред вратите на Любовта. Това е главната идея на която са основани Християнството, Исляма, Зороастраизма, Будизма, Хиндуизма и Юдейството. Споменавам тези религии, като някои от основните религии представящи Истинския Бог. (Не са истински религии тези, представящи Бог като животно, направен идол, природен обект и пр. Сатанизма и демонизма са религии против Бога). Някъде четох, че през петдесетте години на 20 век, католическата църква е определила голяма награда за най – правдоподобно свързване на Сътворението в Библията със сътворението в науката. Е, нека тогава си припомним, но не заради парите на църквата,

 

Как науката представя сътворението на света

 

Най-точното научно обяснение, написано на разбираем език, намерих в книгата на Стивън Хокинг “Кратка история на времето”. Не мисля, че е уместно да представям теорията за Големия Взрив в най – дребни подробности, но е редно да се спомене основното.

Най-важното  което трябва да знаем за нашата Вселена е, че тя не е статична. Руският физик и математик Александър Фридман, доказал че Вселената ни се разширява. Стивън Хокинг и Роджър Пенроуз основавайки се на този модел на Вселената, доразвиват една теорема на Пенроуз и доказват, че Вселената е започнала със сингулярност в Големия Взрив. Какво значи това? Ами щом Вселената се разширява, значи можем да тръгнем по нейния обратен път и да предположим какво е било в Началото. Така започваме да я свиваме обратно във времето, докато стигнем до момент, в който всички галактики са били толкова на гъсто, че според един Фридманов студент на име Джордж Гамов, Вселената е представлявала много гореща, нажежена до бяло плътна топка от маса. Сега ако пресоваме тази плътна топка от маса още повече, и още, и още, докато обемът на топката (Вселената) стане нула и времето стане нула, ще получим "сингулярност". Това не е самоцелно “пресоване”, а то би се получило според научните закони, от струпването на цялата маса на Вселената на едно място. Тогава собствената гравитация на масата би я свивало до безкрайност. На научен език, сингулярността е оня момент от Вселената, в който кривината на пространство - времето са безкрайни. И понеже математиката не работи с безкрайни числа, общата теория на относителността предвижда една точка във Вселената, където самата теория на важи . Именно тази точка, математиците наричат "сингулярност". "Забранено" е да се говори за момент преди Големия Взрив, защото науката не разполага с какъвто и да е модел на това състояние на Вселената. Поради нулевия си размер Вселената не е съществувала, нито като пространство, нито като време. Трудно е да си го представим, но не е и необходимо. Приемете, че Вселената винаги е съществувала в нулевия си размер и само е чакала момента да се взриви от нищото и да даде началото на времето и пространството. В глава осма – “Произход и съдба на Вселената”, Стивън Хокинг казва, че една секунда след Големия Взрив, температурата на Вселената е спаднала до около 10 милиарда градуса целзий, при което Вселената е трябвало да съдържа само фотони, електрони и неутрони,                    "изключително леки частици, които се влияят само от слабото взаимодействие и гравитацията". Нарочно подчертавам думата гравитация , защото ще се върна на нея след малко. Но това, което сега ни интересува е, че Вселената в началото си е била само светлина, защото фотоните, протоните и неутроните не са нищо друго освен светлина. Това може да не звучи съвсем точно по законите на физиката, защото фотонът има по-скоро вълнов характер, докато протоните и неутроните са частици, но нека не забравяме дуалистичния характер и на трите. (Това звучи познато на физиците, и не е пропуск , ако не го разбирате.)

В малко отклонение от научните твърдения, искам да отбележа, че най-древната известна ни цивилизация – шумерската, в своята наука за сътворението на света, споменава една частица наречена “Лил”, което в превод значи въздух, дъх или дух. Шумерите твърдят, че от тази частица е направено слънцето , планетите , звездите и – забележете – дори блясъка (светлината). Същата тази частица, казват те, се намира навсякъде в пространството. Много очевидно е , че шумерите са знаели нещо за Сътворението на Света (Големия Взрив) много преди Хокинг и Пенроуз да накарат научния свят на двадесети век да повярва в подобна идея.

Дали само шумерите са знаели това? В една от книгите на Зороастраизма – “ Избрано от Задспрам “ стих 21 е казано, че “огънят е във всичко, разсеян (съставна част) във всичките състояния на материята”. Едва ли има нужда да обяснявам, че огънят е най – яркият предствител на чистата енергия и светлина. Значи светлината (енергията) е във всичко, както и твърди теорията за Големия Взрив - материята е съставена от светлина (енергия).

Оказва се, че шумерите,  зороастрияните  и Хокинг – Пенроуз твърдят едно и също нещо. Използването на думата "енергия" в контекста на размишленията ни, малко ме притеснява, поради неяснотата на това "понятие". Много често употребяваме тази дума и вероятно повечето от нас като я споменат си представят нещо, което придава движение на двигателя, или нещо, което прави топлина. Моят приятел Христо Цачев ме светна, обяснявайки ми, че такова нещо като енергия няма, доколкото можем да си го представим, като материално понятие. Енергията е сила. Няма да давам дефиниции, а пример: бензина се възпламенява от искра, в цилиндър на двигател с вътрешно горене.  В случая искрата е причината веществото да реагира по начина, който ние наричаме огън. Всъщност при запалването на веществото се получава реакция при която всички атоми на веществото се освобождават от взаимовръзките помежду си, при което се стремят с максимално възможната скорост да се отдалечат един от друг на максимално далечно растояние. Това, ние наричаме “взрив”. При това хаотично движение на атомите в отдалечаването им един от друг, те избутват буталото на двигателя на горе. Това е краткото обяснение на енергията на взрива. Силата, която действа в този случай, е тази която разкъсва взаимовръзките между атомите на веществото и ги кара да се отдалечават един от друг. Тази именно сила, ние наричаме енергия. (Светлината също е вид енергия , защото под нейно въздействие взаимовръзките на материята се променят, което прави материята да се нагрява.)

Повечето от нас изучавайки физика в училище като информативно помагало, приемат това за нормално. Има взрив, защото веществото се запалва и защото е избухливо. Да, но физиците и химиците знаят, че подобно обяснение е меко казано идиотско. И понеже нямат по-малко идиотско обяснение, приемат съществуването на определени сили, които извършват непонятните за науката реакции и взаимодействия. Тези сили се наричат… "сили". Основно тези сили се делят на два вида – отблъскващи и притегателни сили. Гравитационната сила, спада към втория вид сили. Не съм физик или химик и не мисля, че мога да бъда достатъчно точен по въпроса за силите. Но гравитационната сила е достатъчна, за да ни накара да видим, колко сме на тъмно за елементарни неща във физиката. А претендираме, че сме във състояние да обясним произхода на Вселената. Знаем, че гравитацията е която ни държи върху земята. Ако не е гравитацията, безтегловността около Земята не би ни била много от полза. От физиката знаем,че по-големите масивни тела привличат към себе си по-малките. Тази притегателна сила на по - големите тела се нарича гравитация. Как гравитацията е обяснена в глава пета на "Кратка история на времето"?: “Реалните гравитони образуват това, което класикът - физик би нарекъл гравитационни вълни. Те са толкова слаби и така трудни за регистриране, че никога не са били наблюдавани."  Ето по този начин в науката вземат място различните "сили". С други думи казано: Това е така, защото е така!

Давам ви този пример, за да се замислите над “простите” факти във ежемоментния ни живот на земята. Гравитацията няма научно обяснение, а се приема като “съществуващо условие (даденост)”. Гравитацията прилича по-скоро на нечие желание “това да е така”. Същото се отнася и за всички останали “сили”, приемани за “даденост”.

Според науката, Вселената е

               1)  материя и

               2)  сили

Първото си мислим, че вече можем да обясним, а второто както изглежда, никога няма да можем да обясним… с науката.

Нека кажа и няколко думи за материята. Още Аристотел, както и шумерите, е разделял Вселената на четири основни елемента: земя, въздух, огън и вода. Върху тези елементи, казвал той, действат две сили: гравитацията – тенденцията на земята и водата да потъват и левитацията – тенденцията на въздуха и огъня да се издигат. Аристотел също поддържал тезата (както и шумерите), че материята е непрекъсната, т.е. можем да делим материята до безкрай и пак няма да стигнем до неделима частица. Обратната теза е била, че има неделима частица наречена "атом" (на гръцки атом означава “неделим”). Точно тази грешна теория е била поддържана до 1911 година, когато английския физик Ърнест Ръдърфорд доказал делимостта на атома. Станало ясно, че атома се състои от положително заредено ядро, около което обикалят електрони. По-късно се доказало, че ядрото на атома е изградено от протон и неутрон. Но това съвсем не е краят. Доказано е, че протоните и неутроните са изградени от кварки. Кварка има три разновидности характеризирани с цветове: червен, зелен и син. Всеки протон и неутрон съдържат по един от всеки вид кварки. Според учените, ако имаме достатъчно високи енергии, ние можем да разграждаме частиците, до безкрайност. Накрая стигаме до там от където тръгнахме – нулевия размер на Вселената. Излиза , че въпреки осезаемостта си, материята е съставена в основата си от частици с нулев размер. Но свързвайки се помежду си те образуват масивни частици. От математиката знаем, че 0 + 0 = 0. Очевидно в напредналата наука не е така. А, и да не забравя да спомена, че тези частици се свързват по между си със "сили". “Непонятната” Сила ги държи свързани.

Сега нека проследим как се развиват събитията след Големия Взрив. Ще опростя нещата и ще кажа: единадесет милиарда години след Големия Взрив във Вселената съществува разум, чиито носител сме ние хората. Бихме могли да решим, че този срок е достатъчен като време необходимо на фотона да прогресира (дали пък да не кажа “регресира”) до биологична материя в която се ражда разума.

Да, свикнали сме с разбирането, че мозъка  ражда мисли в случаите, когато вземаме някакво решение, представяме наша идея или творба. Дори когато водим обикновен разговор ние мислим. Е, срещат се и доста изключения в това отношение. Какво всъщност прави нашия мозък? В по-голяма част от времето, той приема информация , систематизира я и я складира за бъдещо ползване. (Да не забравяме , че и животните приемат и систематизират информация) Това значи, че човек не ражда мисли от нищото а обобщава вече приети знания и на тази основа си прави заключения, които му помагат в житейския му път. Някои ще кажат, че самият мисловен процес е разум. Ако е така не бива да се мислим за единствените разумни същества, защото мисловен процес има и при животните.

Богатия опит на човек му помага да направи по-добри заключения, а по посредствения опит, кара човека да прави по-посредствени и по-неефективни заключения. Нещо като биологичен компютър, в който е заложена програма за приемане и систематизиране на информация въз основа на което да се правят решения на различни проблеми .Колкото повече е внесената информация, толкова по богата база данни има програмата и съответно по-качествени решения на възникналите проблеми. Естествено е, че ако не приемаме информация за света около нас, няма да сме тези, които сме.

Ако отделим едно новородено от човешката му среда и го оставим да израстне със животни, то ще добие мисленето, навиците и начина на общуване, който имат животните. Известни са такива случаи. Четох за момче отгледано от вълци (не е художествена литература) и по-късно намерено от хора. То никога не успяло да научи нищо от човешките навици и начин на общуване. Убеден съм, че такива хора никога няма да могат да осъзнаят себе си като "Аз". Какво искам да кажа? Представете си , че вас ви хванат някакви други разумни същества. Вие по всякакъв начин ще се опитате да им покажете,че сте мислещо същество осъзнаващо себе си като подобен на тях.

 Мозъците на всички животни обработват приетата информация по определен начин, но само ние сме способни на това качествено мислене, наречено от нас разум. Всъщност това се дължи на способноста ни да правим взаимовръзки в базата данни, дори когато липсват общи признаци за свързване. Това все още не може да направи никой компютър. И най важното е  "познаване на добро и лошо", което е вече в сферата на емоциите, чувствата и морала. Защо, обаче можем това, все още не е известно на науката. Парадокс-умните човеци не знаят защо са толкова умни. Аз бих искал да кажа тук няколко думи в тази връзка.

Факт е, че човек отделен от нормалната си среда, не може да се развие като разумно човешко същество. (Казахме, че животните също мислят , затова не бива да слагаме знак на равенство между “мислещо” и  “разумно” същество.) Очевидно разумна човешка мисъл е възможна, само когато човек има минимална (основна) база от информация. Тази основна информация човек получава само от себеподобните си, от момента на своето раждане. Всеки  човек получава началната информация от своите родители или хора, които го отглеждат в първите  години. Знае се също, че има определена възраст за внасяне на основната информация. Твърди се, че тази възраст е седем години и ако човек не добие основна информация в този срок, след това е почти невъзможно да се постигне някакъв успех. И както казах по-горе, колкото по голяма е базата с данни, толкова по-качествено е мисленето. Така, че да не се заблуждаваме, че мозъкът ражда мисли от нищото.

Казано в едно изречение – човек развива разум само ако получи основната база информация  в определеното време. Човек става разумен , само ако бъде научен на това. Въпросът е от къде човек е добил най-първата си информация, за да може да я предава на своите потомства? Точно за това е тази книга. Надявам се до като стигнем до края да сте наясно с тези въпроси.

Иначе с материята е лесно. Поне така си мислим. Имаме електрони, неутрони, атоми, решетки, клетки  и т.н. Можем, или поне се опитваме да разграждаме материята и да я изследваме. Комбинираме химическите елементи и правим вещества и материали. И всичко е видимо в повечето случаи. А как да си обясним мисленето. Мозъка е материален и каквито и химически или електрически процеси да протичат в него, не могат да обяснят каквато и да е разумна мисъл. Мислите са нематериални. Разумът не е верига от електрически импулси, които могат да съкратят един мускул и да накарат двата ви пръста да се свият. Това го могат и роботите. Човешкият разум може да обича. Знаете ли колко обяснение изисква чувството Любов? Дали обичаме с мозъците си…? Разум, чувства, мисли…

А, да! Какво ще кажете за телепатията. Пренасяне на мисли от един мозък в друг. Няма да доказвам съществуването на този феномен, защото това вече не подлежи на съмнение. Но нека не забравяме, че за да се пренесе нещо от едно място до друго е необходимо да му се предаде някаква скорост и направление. Каква е скоростта на телепатично пренасяне на една мисъл?

Замисляйки се за това, може да се окаже, че скоростта на светлината не е пределната скорост в нашата Вселена. И какво представлява енергията придаваща скорост на телепатичното движение на мисълта. Движи ли се мисълта в определена, зададена й посока, или се движи във всички посоки едновременно.

Ще оставя подобни въпроси и техните отговори за по-късно. Сега искам да ви обърна вниманието на нещо по-съществено в нашето търсене. Не че подхванатата тема не е съществена, но всичко по реда си.

Обобщихме, че за единадесет милиарда години прогресът на Вселената е стигнал до разумната мисъл. Но решихме, че Вселената вечно е съществувала в своята сингулярност преди Големия Взрив да я роди в познатото ни състояние. Дори и в нулев размер и без реално време, тя е съществувала, за да дочака момента на взрива. И тя е съществувала практически вечно преди своето, познато за нас начало в Големия Взрив.

Искам отново да се върна на вече казаното  за Големия Взрив. В глава трета на "Кратка история на времето" е написано че в момента, който ние наричаме Голям Взрив, плътността на Вселената, т.е. кривината на пространство времето би трябвало да са безкрайни. Понеже математиката не може да борави с безкрайни числа, общата теория на относителността предвижда съществуването на една точка във Вселената , където самата теория не важи. Тази точка е пример за това, което математиците наричат сингулярност.

По-ясно казано – сингулярността е този момент и състояние, в което Вселената не е имала маса и обем, и времето в нея не е съществувало. Абе, защо не си го кажем направо – Вселената не е съществувала по никакъв начин в момента наречен “сингулярност”. Учените обаче твърдят, че въпреки така изглеждащите обстоятелства, Вселената е съществувала в някакъв друг “не математичен” модел на който най добре подхожда думата “сингулярност”.

Е, тогава няма да е грешно ако кажем, че на сингулярността най-добре подхожда думата “винаги” или “вечно”, и то точно поради липсата на Време в нея.

Тук искам да направя един свой

 

Кратък коментар на Времето

 

Вярвам, всеки един от вас се е замислял за Времето  като понятие в нашия живот. Гледали сме какви ли не фантастични филми и сме чели какви ли не фантастични и "научни" книги. Всички сме си мислили за това, но вярвам че всеки от нас го е правил доста повърхностно в моменти на безделие. Е, има хора, които се занимават доста сериозно с тази материя и налице е такъв бестселър като "Кратка история на Времето". С цялото си уважение към гения на Стивън Хокинг, искам да отбележа, че всичките му научни размишления на тема Време в тази книга, са поне за мене, незадоволително далече от истината. Няма да влизам в спор с уважаваното име. Аз ще дам своя "Кратък коментар на Времето ".

В книгата си, Стивън Хокинг много точно уподобява Вселената, на раздуващ се балон. Аз ще ви помоля да си предаставите по този начин, само пространсвото на Вселената. И нека се уговорим, да си представяме пространството и материята на Вселената, като една непрекъсната материя. Светлината от която е изградена материята на Вселената, присъства навсякъде в нея. Следователно, Вселената е балон от материя с различна плътност, в различните си райони. Времето, казваме е съставна част на Вселената. Без нея тя (Вселената) е невъзможна. Защо? Какво е Времето, за да не можем да си представим нашия свят без него?

Ще ви представя един меко казано смешен пример, за това как учените се опитват да ни объркат в представите ни за Времето. Направен е опит с който да се докаже , че гравитацията влияе на хода на времето. През 1962 година това е било “доказано” с два свръх точни часовника, монтирани на върха и в основата на висока кула. Било е установено, че за часовника, който е по-близо до земята, времето тече по-бавно. По-късно това е потвърдено и от разликата в земните часовници, и тези, на астронафтите в орбита около земята. Запитвам се, дали учените не са се сещали, че може би гравитацията влияе не на времето, а на часовниците. Естесвено е гравитацията да влияе на механиката, електрониката и на разпада на атомите. Часовниците също се влияят и от магнитното поле на земята. Ние обаче знаем, че часовниците само отчитат за нас времето, но не го движат. Всъщност какво е Времето?

Бихме могли да кажем, че то е в тясна връзка с материята, но двете нямат никаква зависимост. Казвам “бихме могли” и “нямат никаква зависимост”, защото Времето не е обективно а е субективно понятие.

Това, което се случва с материята  от нейното раждане до умирането й , можем да наречем “живот” или "стареене".Нека приемем думата "стареене", защото тя ни дава представата за  движение, промяна на материята. В случая не мислете за биологичната материя, а за Вселената.

Периодът на стареене на Вселената се наричаВреме.

Времето не е градивна част на Вселената, а е субективно понятие установено от Разума. То се появявя с появата на материята и ще изчезне с нейното изчезване.

Ние сме установили своето разбиране за Времето въз основа на стареенето на нашето тяло (биологичната материя). За да можем да водим статистика на събитията в  нашето стареене и стареенето на Вселената, ние ползваме като ориентири Луната или Слънцето и казваме: преди петдесет и шест дни, или – две пълни луни. И не тези цикли са това, което ние наричаме Време, а чрез тях измерваме Времето – нашето стареене. Ние не измерваме стареенето на Вселената. Или по-точно казано, измерваме го според стареенето на телата ни. Но нашето стареене, измерваме със събития от стареенето на Вселената. Една година е времето на пълната обиколка на Земята около Слънцето и този период ние използваме за да отчетем отрязък от нашето стареене, към което отнасяме и стареенето на Вселената.

Нека обобщим на кратко:

Стареенето на телата ни, е различно от стареенето на останалата материя. Но измерваме собственото си стареене, със стареенето на небиологичната материя. Това ни обърква в опитите ни да си представим (обясним) Времето.

В раздела "Как религиите представят сътворението на света", ще видите, че Зороастраизма разделя Времето на три вида: Време на живите същества,  Време на Вселената и Безкрайното Време на Бога.

Аз също съм съгласен, че времето на живите същества е по различно, и не бива да се смесва с времето на Вселената. Биологичната материя старее по-бързо от останалата, и следователно, Времето като стареене на биологичната материя, ще е по-различно. Ние сме свикнали да отчитаме нашето стареене според Слънцето, и това ни дава една определена представа за Времето. Нека си представим, че нямаме възможност да следим денонощния цикъл на Земята. Ние сме в пещера, дълбоко под земята и нямаме часовник. Как ще отчитаме нашето време? Може да сте сигурни, че единствено възможния начин е да се ориентираме по нашият метаболизъм.

Според обмяната на веществата в нашия организъм (метаболизма ни), ние ще изпитаме нужда за сън, храна и изразходване на енергия.Така ще си създадем един цикъл на сън и будно състояние, за работа и почивка. Този цикъл ние ще наречем денонощие, или поне ще го отнесем към това познато ни вече понятие. Но това “денонощие” в никакъв случай няма да е еднакво по дължината си, с периодът на завъртане на земята около оста си. Така че след като излезем на повърхността на Земята, ние ще установим, че сме живели по-много, или по-малко “денонощия”, от хората на повърхността, и това ще зависи единствено от метаболизма на нашия организъм, според който сме установили “денонощния” си цикъл в пещерата. Кое Време в този случай ще е истинското – времето което сте преживели в пещерата или времето което се отчита според слънцето с часове, минути и секунди? Ето това е пример, как времето се възприема по различен начин, в зависимост от биологичните особености (метаболизъм) на нашето тяло. Ние сме настроили нашият метаболизъм, по цикъла на завъртане на земята около оста й. Когато нямаме възможност да следим този цикъл, ние използваме естествения биологичен цикъл на тялото си.

В тази връзка ще ви дам пример с един фантастичен разказ, който четох като малко дете. Разказваше се за един мъж, който по някакъв незнаен начин попада в по-бавно течащо време на Земята.Той вижда всичко, което се случва, но за него събитията се движат като на забавен кадър. В един момент героя на разказа разбира, че това е така, защото за него времето се движи по-бързо. Той не възприема бързо движещото се време като по-кратък живот за себе си, а като по-бавен и по-дълъг живот за останалите. Така най-добре можем да си представим, че Времето е относително понятие и зависи от гледната точка на разумната материя.

Мислим си, че усещаме Времето, но това е усещането за бързината на нашето стареене.

Много често това усещане е различно за вас в различни периоди от вашето стареене и затова казвате: “днес времето мина много бавно”, или “много бързо”.

Времето е усещането за бързината на стареене на нашето тяло. Времето е усещането за бързината на промяна(стареене) на Вселената. Ние нямаме това второ усещане за стареенето на Вселената. Чрез  стареенето на собствените си тела, се опитваме да получим това чувство, но то не е реално.

Сега, нека по примера на учените да представим времето по не толкова прост начин , за да изглежда идеята ни по - сериозна и научно основана.

Малко по-горе ви помолих да си представите пространството на Вселената , като раздуващ се балон, без да вмествате Времето в този балон. Пак ви напомням да си представяте Вселената, като раздуващ се балон от непрекъсната материя. Защото искам да си представите Времето като друг, прозрачен, не материален балон, който също се раздува. (Когато четете долните редове, трябва да се опитвате да си представяте нещата във различните балони, но в същото време да ги вмествате един в друг, или да ги държите взаимо свързани в предсставите си) Ние се намираме на стената (повърхността) на балона-Време, която страна е настоящето, извън този балон е бъдещето, а вътре в него е миналото.

Ако кажем, че Времето е съставна част на Вселената, то ние винаги се намираме на границата на Вселената по отношение на Времето. Намирайки се на тази граница и наблюдавайки Вселената, ние можем да видим минали събития вътре в балона-Време. (Тук си представете материалния балон, вместен в балона – Време) Това е възможно поради големите растояния във Вселената и ниската скорост на светлината. Така ние виждаме звездите, каквито са били преди хиляди години. Колкото повече се раздува материалния балон на Вселената, толкова по-далечни събития във Времето, ще е възможно да се наблюдават.

Ако Вселената спре да се раздува и почне да се смалява (колапсира), ще се наблюдава обратния ефект: балона – Време ще продължава да се раздува, защото материята продължава да старее, но поради намаляване на материалния балон, ще бъде възможно да се наблюдават все по-близки в миналото събития, докато се стигне до там, че поради малките растояния, миналото ще се приближава към настоящето, докато се влеят в едно. В този момент нашия въображаем балон - Време, въпреки въображаемото си раздуване  вече няма да е балон, а ще е само една “плоска стена”. И тогава вече ще може да се каже, че Времето е изчезнало, но не Времето е, което се изгубва, а материята, защото както отбелязахме, миналите събития стават все по-близки с колапсиране на Вселената.

Добре де, щом казвам “минали събития” значи има минало време? Миналото време е състояние на материята в по-ранна точка от нейния живот(стареене). И така минало и настояще се сливат в едно, и премахвайки границата помежду си, показват момента на нулевият обем на Вселената. Знам, че ви е малко трудно да си предтавите балон, който хем се раздува, а в същото време се смалява. Но нали тряба да звучи научно и сериозно. Опитвайки се обаче да бъда сериозен, ще кажа, че това е най-лесният според мен, начин да се обясни Времето.

Някои ще ме запитат, защо в цялата тази история не споменавам бъдещето. Защото бъдеще време за материята няма. Бъдещето е невъзможно време в материалната Вселена. Ако се опитаме да представим бъдещето чрез балона – Време, то ще трябва да се намира вън от балона. Но вън от балона не можем да видим нищо, защото Вселената я няма там. Казахме вече, че Времето е понятие отнесено към материята (Вселената) и не можем да го ползваме за нещо извън нея.

Знаете ли, миналото е най-използваното време в материалната Вселена, настоящето е един много малък момент, а бъдещето не съществува. Бъдеще в нашия материален свят няма. Как се доказва това? Много лесно. С “научни” методи.

Сега вие четете тази книга и за вас настоящето е само момента в който възприемате в съзнанието си прочетените думи. Дори листа който виждате за вас е минало, защото на светлината й е необходимо определено време да влезе в ретината на окото и да бъде възприета от мозъка като светлинен дразнител. В този смисъл всичко което виждате е във вашето мно-о-о-го близко минало, но все пак “минало”. Същото е и със чутото от нас и с усетеното и т.н. и т.н.

Излиза, че наистина живеем само в миналото, а в настоящето се намира само моментното осъзнаване на дразнителя. Естествено е това да е така, ако го сравните отново с раздуващия се балон – Време. Той никога не се спира, за да остане настоящето за по-дълго на едно място. А бъдещето, казахме не съществува в материалния свят, защото можем да усетим само настоящия момент от нашето стареене и да си припомним или видим минали такива моменти. Материята я няма извън материалния (пространствения) балон, нито извън балона – Време, защото извън тях е “Нищо”. Бихме могли да предположим, че в някой следващ период от стареенето на материята, тя ще мине през една точка от “Нищото” (надявам се осъзнавате абсурда на казаното), но това са само теоретични (несериозни) предположения, които не са достатъчни за научно предсказване на “бъдещето”. Разбира се предсказване на бъдещето е възможно, но не с научни методи.

Това е моят “Кратък коментар на Времето”. Ако не сте разбрали кой знае колко от него, не се притеснявайте. Коментарът ми е за “умните” глави, които не обясняват а измислят нещата. За тях обяснявам очевидните неща, по начина по който, те са свикнали да мислят.

Сега искам

 

Да се върнем към Сингулярността на Големия взрив  

 

Преди Големия Взрив, Вселената винаги (вечно) е съществувала в сингулярно състояние, поради “липсата” на “познатото ни време”. Идва логическия въпрос: ако за единадесет милиарда години, фотона (енергията) е прогресирал до разумна мисъл, какво би попречило на същатата тази Вселена (енергия), във вечното си съществуване преди Големия Взрив, да се научи да мисли?

Какво ни пречи да си направим извода, че Вселената се е научила да мисли още преди Големия Взрив? Ако мислим в тази посока, може би ще намерим причина за раждането на материалната Вселена.

Не се опитвайте да се убеждавате, че само определено биологично състояние на материята е способно да “роди” мисъл. По- добре е да се опитате да помислите върху следните факти:

 

1)Вселената в сингулярността на Големия взрив е носител на информация и при нея кривината на пространство–времето е безкрайна  (сингулярност - нулев размер)

 

 

 

 

 

 

 

 

2) Изхождайки от теорията на Хокинг-Пенроуз, Вселената винаги е съществувала в момента преди Големия взрив. Или по-точно казано сингулярността на Големия Взрив е момент, който е извън познатото ни време и поради това се отнася към вечността (несъществуващото време) преди Взрива.

 

 

3) Според теорията на Хокинг-Пенроуз, Вселената е родена от нищото, защото в момента на Големия Взрив е имала нулев рамер.

1)Мисълта е носител на информация и при нея кривината на пространство - времето е безкрайна (сингулярност - нулев размер)

 За незапознатите с тази материя и начин на изразяване, ще изясня, че всяко нещо включително и Вселената е носител на определена информация. Пример: мулекулата на водата съдържа два атома водород и един атом кислоро, което е информацията съдържана в мулекулата на водата

 

2) Според всички истински религии, Бог винаги е бил и ще бъде.

 

 

 

 

 

 

 

 

3) Според всички религии Бог е сътворил Вселената от нищото .

 

 

 

Някои биха възразили, че е неправилно сингулярността да се нарича "нищо" , на което аз ще отговоря, че Бог е разум, съзнание, което също не би могло да се нарече "нищо". "Нищо" е понятие, което, ако се замислите, ще видите, че не съществува, поради смисъла си.

Моят извод е, че Вселената преди Големия Взрив по своите характеристики идеално се покрива с… мисълта. И понеже това звучи много късо, ще заменя думата "мисъл" с "разум".

По-нетърпеливите любители на спора, ще наблегнат на факта, че опитвайки се да представя Вселената като мисъл (разум), аз трябва и да представя източник от който произлиза мисълта. Отговорът е - Бог. Да но Бог вече бе представен като самата мисъл  - Вселена. Сега вие си отговорете на въпроса "Кой съм Аз?". Не сте ли вие, вашето съзнание, вашите мисли. Казваме "моите мисли" и това значи "Аз". Казваме "моите мисли" и по смисъла на казаното, те са отделно от вас, но са вашето "АЗ". Не си вадете никакви изводи от казаното до тук. То е само да ви въведе в темата на тази книга. Нека не бързаме, за да не се спънем както преди. 

Сега е време да си припомним

 

Как религиите представят сътворението на света

         

          Юдейството и християнството твърдят, че:

Битие 1:1 В начало Бог създаде небето и земята.

Приемаме че “небето” в този стих е космоса, а “земята” е нашата планета. Заедно с това в първия ден е била създадена светлината и е била разделена от тъмнината.

Битие 1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

          На втория ден Бог поставя простор посред водите, който простор Той нарича Небе, което е земната атмосфера, наричана от нас небе.

Битие 1:8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

          Няма да ви дотягам с доказателства за логичността в създаването на света. Още повече, че има и нелогичности. Забележете как е описан самият акт на творене:

Битие 1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Битие 1:6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите…

Битие 1:9 И Бог каза …

Битие 1:11 И Бог каза …

          Бог твори с мисълта си, защото едва ли го е казвал на глас, при липсата на подходящи условия да бъде чут. (Материaлния свят се появява като двойник, на вече създаден мисловен /духовен/ образ.) Не бързайте да обявявате това мое обяснение за шантаво и несериозно. Шумерите са били смятани за невежи в космологията и теологията. Малко по-горе, обаче видяхме, че именно шумерите са знаели строежа на материята преди “гениите” на двадесети век да блеснат с догатките си по този въпрос.

          Исляма няма противоречия с Християнството по въпроса за сътворението, освен в твърдението че Бог не е почивал на седмия ден.Те смятат за глупаво да се мисли, че Бог може да се умори и да вземе почивен ден. Лично аз съм съгласен с това.

          Зороастраизма казва, че всичко е било създадено първо от дух и едва по-късно Бог, чието име в тази религия е Ахура Мазда (Ормазд), създава света в материалните му форми. Реда на създаване се различава малко от този в Библията но срока е същия – шест дни. След като Ормазд създава материалния свят, той (светът) остава за дълго време неподвижен, поради липса на време. Едва след като Ормазд “в помощ на небесната сфера създава времето(Зурване) за съществата”, всичко се задвижва. Както виждате и тука има сингулярност, защото времето започва от определен момент и материалния свят е направен от "нищото" на астралния си двойник. Като уточнение искам да прибавя, че Зороастраизма учи, че има три вида време: първото е "Тваше Кхадат" - времето на живите същества, което има дължина един живот. "Тваше Кхадат" е времето от раждането до смъртта. Другият вид е времето на Вселената в която живеем - "Зурване Дарего Кхадат", което е повтарящ се цикъл от 81000 години от сътворение до унищожение. Тези два вида време са част от "Зурване Акарне", което е безкрайното време, неизмеримо и смесено с трите измерения. По подобен, описан по-долу начин, са действали и шумерските богове.

Обобщаваме:

                             А) Бог (Йехова) изрича желанието си и то се материализира. Не е необходимо да се изяснява, че преди да се изрече нещо, то вече е помислено и е създадено в ума като съответен образ. (По - късно, ще се спрем на доказателства в Библията, че преди сътворението на света е имало духовни същества наречени Синове Божии)

                             Б) Ахура Мазда, първо създава астралния (духовен) свят, а по-късно създава и материалния свят от огън (енергия)

                             В) Шумерите твърдят, че преди да се създаде Вселената и човекът по начина, който ние познаваме, е имало богове, които са живеели като нас хората. Те са били невидими, но са имали същите нужди и чувства като хората. По-късно светът е зъздаден от четирите главни бога Небе, Земя, Въздух и Вода, по подобие на вече съществуващият астрален (невидим) свят. Както вече бе споменато, използвана е частицата "лил", за създаването на всичко.

                   Очевидно е, че боговете от истинските религии са работили по един и същ начин. И  повече от очебийно е, че този Божи начин напълно се припокрива с теорията на Хокинг-Пенроуз за Големия Взрив. Сингулярността на Големия Взрив, напълно съответства на астралния (мисловен,духовен) свят от религиите. Ако не схващате казаното, върнете се и препрочетете всичко от началото до тук… няколко пъти. А междувременно нека се поотпуснем малко разсъждавайки върху темата за астралния свят.

 

Как можем да си представим един астрален свят

 

              Кой би могъл да създаде астрален свят и защо. Най-лесно бихме си представили подобно нещо, обръщайки се към сънища си. Будизма учи, че света в който живеем е илюзия, сън. Това в което живеем не е истински свят, казват те, и няма Бог който да го е създал, щом не е истински. Бог е съзнанието което създава тази илюзия, т.е. ние сме Бог. В същност като се замислим, едва ли бихме могли да намерим разумни аргументи за доказване неверността на това твърдение. Но нека не се стягаме с подобно отклонение в размислите си за астралния свят.

Та казахме - сънищата ни… Нашият ум (нарочно не използвам думата "мозък") през деня възприема реалността и обстоятелсвата в поредицата случки, обработвайки ги и складирайки ги като събития случващи се и оставащи в миналото на нашият живот. През нощта, казват учените, нашият ум си почива и сънищата са разтоварващо - развлекателната програма, служеща ни за отпускане и подготовка за следващия ден от нашия живот. В това време, казват същите учени, нашият ум създава обстановка, характери, събития и настроения необходими ни за разтоварване на натрупали се напрежения или помагащи ни за по-доброто  възприемане на определени ситуации в реалния живот. На сутринта се събуждаме и казваме: "Сънувах старец. Той седеше на една пейка и..." Не се усещаме как говорим за някого в сънищата си, като за характер и лице вън от нас, а не за създание на съня ни, създания на нашия ум. Е, това е подобие на астралния свят, в който вие сте Бог и всички характери в съня ви са ваши рожби но в същото време са личности със свое его и отношение към нещата. В съня си създавате места, където не сте били никога. Времето, ако го има тече по свой си начин и никак не прилича на времето в което сте свикнали да пътувате от А до Б за 4 часа, а в съня ви А и Б са на една мисъл разстояние. Ако вие бихте били истинския Бог, тогава лесно бихте направили всичко това да може да се пипне, и вашият астрален свят би станал една друга вселена.

Понякога се опитвате да обясните сън, който ви е изглеждал толкова логичен докато сте живели в него. Но вече буден, вие се хващате, че не само логиката ви се изплъзва, но и думите са безпомощни да обяснят понятия, чувства и действия. Това е така, защото ние се опитваме да дадем смисъл на нещата в думата, а не се опитваме да обясним смисъла чрез думата. Думите  сковават мисълта и отнемат голяма част от чистия смисъл на нещата. Думите са направили да забравим неща, които сме знаели в миналото.

В Библията има един стих в който Христос казва: Иоан 3:12 "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?". Използвайки най - ясен език, Христос се е опитвал да обясни учението на Бог за Царството Небесно и все пак са го вземали за луд и болен от бяс. Как ли биха го гледали, ако се опиташе да им обясни свят в който законите и действителността са подобни на тези от нашите сънища?

Казахме че астралния свят, прилича на света в нашите сънища. Нека потърсим подобни модели на астрални светове в религиите.

          Според Зороастраизма, Бог(Ахура Мазда) първо е създал човешките същества в духовен вид(Бундахишн 1:8). Това е било направено в подготовката му за борба с дявола, наречен Ахриман. Тези духовни същества са били в този си вид за 3000 години, според тази книга, и едва след това те са били създадени в материални тела, които от своя страна са останали неподвижни за още 3000 ходини, докато Ахура Мазда не е пуснал времето да се движи.

С право бихме си задали въпроса, как са отмерени тия общо 6 хиляди години, ако времето е започнало да тече едва след като те са изминали. Нека не забравяме, че все пак Бог е можел да отмерва времето, въпреки че на нас ни се струва невъзможно. За него като творец всичко е възможно от мястото Му в Зурване Акарне (вечното Време). Освен това ние можем да измерваме времето само когато се намираме в частта от него наречена Тваше Кхадат – от раждането до смъртта си, но Бог е извън това време.

По-горе вече видяхме, че в шумерската теология е имало богове, които са живели като нас хората и макар и невидими, са се хранили и не са им били чужди никакви човешки слабости. Тези богове не са участвали в създаването на света, защото не са били "главни" богове. Били са очевидно само подобия на боговете, както духовните същества в Зороастраизма. Тези богове бихме могли да приемем за духовните (астрални) предшественици на човека.

Стигаме до Юдейството и Християнството. В Стария Завет -"Книга на Иов", Бог задава въпрос към Иов:

Иов 38:4 Где беше ти, когато основах земята?

Извести, ако си разумен:

Иов 38:5 Кой определи мерките й?

Или кой тегли връв за мерене по нея?

Иов 38:6 На какво се вдълбочиха основите й?

Или кой положи краеъгълния й камък,

Иов 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно,

И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

Към този стих ще се върнем отново по -късно. За сега забележете, че при сътворението на Земята са присъствали Божиите синове, възклицаващи от радост. Тук е мястото да кажа

 

Няколко думи за Библията

 

Много хора са изследвали Библията с различни цели. Някои се опитват да докажат, че Библията е книгата без грешки, други - че е пълна с грешки. Естествено е Юдейството да признава само книгите от Стария Завет. Естествено е за тях всичко добавено да е грешно. Християните към които се числя и аз са добавили към Стария Завет и 27 книги от Новия Завет, което всъщност е учението на Бог за Царството небесно, донесено ни от Неговия Син, Иисус Христос. Християнството не отрича нищо от Стария Завет (до колкото ми е известно, поизхвърлено е това-онова, което не отговаря на канона или е добавено ма-а-а-лко за подпиране на канона). В същото време християнството приема за грешно недовиждането на юдейството в някои моменти на Стария Завет, което им пречи да повярват в Христос.

В тази книга ние няма да вземаме никоя страна. Приемаме, че всички религии изповядващи Единия Истински Бог са верни. Що се отнася до Библията, аз лично мисля, че тя е една много мъдра книга, която поставям на заслуженото й първо място. Не че няма грешки в нея. Не че няма противоречия в написаното. Не! Поставям я на първо място заради мъдростта в нея, заради прозорливостта към бъдещето, заради Живота, който дава, заради Бог, с чиято помощ е написана.

Ще ме контрирате с въпроса: щом има грешки и противоречия, как може да е Книгата вдъхновена от Бог? Приятели, книгите в Библията са писани от хора (осветени, но все пак - хора) и независимо, че са вдъхновени от Бог, човек е писал и превеждал с ръката си и земния си ум. В различните книги, може да се види различния стил на авторите, техните слабости (повярвайте ми те са имали такива) и техните добродетели. Спомнете си как говорехме за невъзможността понякога да опишем сънищата си. Спомнете си, че сам Христос намери за трудно да ни обясни небесните неща. Как тогава искате смъртен човек да е безгрешен?

Да в Библията има доста технически грешки от рода на: в две книги се споменава колко коня има един цар. В едната книга са 2000 бройки, а в другата 200 (това е несъществуващ пример). Този тип грешки се срещат на доста места, но не мисля, че подобна грешка може да ни накара да се усъмним в истинността на Книгата. По - скоро аз бих се усъмнил, ако нямаше подобни грешки, което би приличало на преднамерено нагласяване. В много исторически документи се срещат такива грешки, но те не може да са причина да поставим под съмнение събитията. Може да се спори с колко войника Наполеон е водил битката при Ватерло, но не можем поради такъв спор да отречем , че битката е действително състояло се събитие. Не се оставяйте да ви заблудят с подобни "опровержения" в истинността на Библията.

На някои не им харесва, че в Библията има толкова много грозни неща , като показване на прелюбодейства, дъщери спят с бащите си , майки изяждат децата си и пр. Грозно е наистина, като живота, който описва. Затова и Библията е Книга за Живота. Тя дава Живот, но след като сте добили мъдростта от познаването на земния живот. А останалите грешки са от неправилно изследване на Книгата, водещо до неправилното й тълкуване.

Общоприето разбиране е, че Библията тълкува сама себе си. Ако има нещо неясно в нея, може да намерите отговора за това в друга книга или стих от Библията. Правило при тълкуването на Библията е, неясен стих да се тълкува с друг по-ясен стих и никога да не се прави обратното. Не се тълкуват ясно изразени мисли и понятия. Да но парадокса е, че църковния канон поставя предпоставки за появяване на грешки. Например: канона гласи, че има Един Бог изразен в Триединството.

Триединството представя трите лица на Бог. Първото лице на Бог е… Бог естествено. Второто Му лице е Синът на първото лице, а третото Му лице е Светия Дух, Който е заченал на земята второто Му лице, сиреч Сина на първото лице. Ето ви генерално противоречие, което въпреки абсолютната невъзможност да бъде облечено в логика, държи върху себе си толкова разпространена религия като Християнството. Не бихме се учудвали на това, ако си припомним, че дълги години църквата е била политическа сила в цивилизования свят. Аз нямам нищо против Триединството, но То не е приемано като Триединство а като Триравенство или по-скоро Триеднаквост, което:

1)     не отговаря на името Му

2)     не се доказва в Библията

3)     горните две са достатъчни…

 

Искате ли да тръгнем по Пътя на Истината?

 

                    Аз вярвам в Бог, Неговият Син и Светия Дух. Аз обичам Това Триединство и когато казвам ОБИЧАМ, влагам в думата пълния смисъл на това чувство. Обичам Го с пълната чистота и сила на Любовта към моята съпруга, моите деца и приятели, със силата на Любовта ми към всички хора и всички живи същества, обичам Го с Любов по-голяма от любовта ми към този живот. Това го казвам за да е ясно кой съм.

На някои ще им е интересно да знаят от коя църква съм. Аз съм Българин и по кръщение съм източно православен, а по дух съм от църквата за която Христос казва в Евангелие от Матея: 

18:20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

          Но път ни чака. А пътят е ясен и за наслада. Започва от Бог и свършва в Него.

Вече видяхме, че Сътворението е еднакво в повечето от истинските религии. Будизма, обаче учи, че няма сътворение, понеже нищо от материалното в този свят не е истинско.

          Будизма е учение дадено на света от Сидхарта Гаутама, 500 години преди идването на Христос. Буда не е име а дума означаваща "осветен" или "събуден". Принц в кралско семейство от северна Индия (днешен Непал) Сидхарта Гаутама един ден излиза извън двореца, и вижда непознатия за него свят, не осветен от блясъка на двореца. Той разбира, че на света има  мъка и смърт. Това го разстройва толкова дълбоко, че Сидхарта решава да изследва живота и да открие Истината, която според него не би могла да бъде така безнадеждна. На около 18 години напуска тайно двореца и тръгва по света. Двадесет и две години по-късно под един фикус (някои твърдят – смокиново дърво) той открива истината и от този ден става Буда ("Осветеният", "Събуденият").

Будистите казват – всичко е илюзия. Пак ще ви дам за пример нашите сънища. Всичко в тях ни се струва така реално, че докато сме в съня си нещата са толкова истински, както и в този живот. Представете си , че във вашия сън умирате. В момента на смъртта си се събуждате от ужас или просто от факта, че сте мъртви и няма как да продължи съня ви. Какво ви дава основание да си мислите, че няма да се случи същото, когато умрете в този живот? По - просто обяснение от това не мога да ви дам. В подкрепа ще цитирам един стих от Библията:

Псалми 17:15 А аз ще видя лицето Ти в правда;

Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

Надявам се горното да ви припомни някаква мъдрост, способна да ви събуди. Това е което мислят будистите. И учат, че щом този материален свят не е истински, естествено е да няма Сътворение и Бог, Който да го е извършил. Ако някой се мисли за достатъчно мъдър да обори това учение с убедителни доводи и факти, ще бъде първият който го е направил от 2500 години насам. 

Опитвайки се да ви обясня основното в будизма, искам да припомня теорията за Големия Взрив. Не забравяйте, че според науката, Вселената се е родила от сингулярността на Големия Взрив т.е. от Нищото. Сетете се, че "нищо" не съществува. "Нищо" е единственото понятие отговарящо на смисъла си, но думата му придава значението на "нещо" съществуващо. Запомнете - "нищо" не съществува. Даже празното пространство в космоса не е "нищо", защото се намира във Вселената и има своето място (пространсвено положение) спрямо други "реални" обекти. Ще се опитам да ви обясна какво (не) е нищо със следния пример: приемаме, че можем да излезем вън от Вселената. Тогава би трябвало да сме във Нищото. Около нас няма нищо. Няма я и самата Вселена… защото сме в "нищото". Е да, но нас ни има, а заедно с нас в "нищото" присъства разстоянието, което се измерва спрямо нас самите. Ако има разстояние, значи има и пространство и време за изминаване на разстоянията в това пространство. При тези условия, ние си направихме Вселена в която присъстваме единствено ние. Но Вселената не е Нищо… Сега вие ще попитате: ами ако нас ни няма там? А аз ще се зачудя – къде там? В "нищото" - ще отговорите вие. А аз подличко ще ви запитам – къде е това нищо? Май е само във вашата фантазия. И намирайки се там, то вече не е "нищо", защото има своето място. Сега трябва да сте наясно, че Нищо не съществува.Така, че раждайки се от Нищо, Вселената е несъществуваща.Ако приемем, че тя не е родена от Нищо, ще се наложи да докажем, че не се е родила в Нищо. Този извод би ни накарал да се замислим над учението на Будизма за Бог и сътворението. А то е:

 

1)     Светът не съществува. Той е наша илюзия.

2)     Следователно Бог не съществува.

3)     Ние Сме Бог, защото ние създаваме илюзията за света.

Най - запалените привърженици на християнството и исляма вече протреперват от ярост, четейки това. На тях ще предложа един стих от Библията:

Изход 3:14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

Как ви звучи, "Оня , Който съм, ме изпрати при вас." ? Ще ви припомня още, че другото име на Бог - Йехова в превод значи " Аз съм". От което следва, че всички юдеи и християни могат с право да кажат: "Аз Съм е моят Бог". Не звучи зле…

Ето ви място за спор. Ако светът е моя илюзия - ще кажете вие - защо аз мога да прочета книга дошла от вашата илюзия за света? Или - не може около 6 милиарда човека на земята да претендират , че всеки от тях е Бог. Умно… на пръв поглед. Ще стигнем и до този отговор.

Сега някои от вас си мислят: какъв е този стил на писане? Защо трябва да ни държи в напрежение отговаряйки на въпросите няколко страници по - късно. Отговора е много прост. Това е малка хитра тактика, която ви кара да продължавате да четете. Шегувам се разбира се. Просто се старая да не оставям място за грешно разбиране на написаното от мен. Какво искам да кажа? Ще разберете по-късно…

Да си припомним какво учи Зороастраизма. Тази религия носи името си от гръцкото преиначаване на името на Заратустра в Зороастър. Спитама Заратустра е живял преди около 5000 години в Персия, днешен Иран. Според Зороастраизма, той е бил пророк на Бога, чието име в тази религия, както вече споменах по-рано е Ахура Мазда (Ормазд). Много преди раждането на Заратустра, неговото пристигане на земята е било провъзгласено в небето от видението на неговия Дух. При раждането, къщата на майка му е била окръжена в брилянтен ореол от Божествена светлина. Бебето се усмихнало и родителите му, знаейки неговата мисия на земята му дали името Заратустра. Спитама е фамилното му име. Заратустра в превод значи "Той - на златната светлина".

 Растейки на възраст, дявола поставя Заратустра на различни изпитания, но той излиза от тях ненаранен. Тук искам да спомена, че Заратустра, Буда и Христос са били поставяни на изпитание (изкушение) от дявола, което те са преминали успешно. Това не е случайно съвпадение и е важно условие, което трябва да се помни.

По нареждане на Бог, Заратустра отива при Бактрийския цар Вистаспа и в спорове с мъдреците от неговия двор, успява да ги убеди, да изоставят религията на многото богове, и да се поклонят на един Бог.

Религията на Ахура Мазда учи, че Бог е един и Той е създал всичко в материалния и духовен свят. Тя е наречена РЕЛИГИЯ НА ПРАВЕДНОСТТА и е основана на три основни правила:

1)     Добра мисъл

2)     Добра дума

3)     Добро дело

Едва ли една идея би могла да се опише по-просто, по-ясно и по-красиво. Вече ви споменах за Сътворението в тази религия. Нека да го припомня отново с необходимото въведение.

В "Бундахишн" (Сътворението) или известно още като "Знание от Занд" е написано:

Бундахишн 1:2 Според както показва религията, Ормазд (Бог) е най - висок (Всевишен) в мъдрост и доброта и без подобен Нему в славата. Владенията на светлината е Неговото място, което място се нарича "безкрайна светлина" и мъдростта и добротата на безподобния Ормазд е което наричат "откровение".

1:3 Откровението е обяснение на два духа в едно. Единият е, Който е независим в безкрайното време, защото Ормазд, Неговото обиталище и време са били, са и ще бъдат винаги; докато Ахриман от тъмнината, с грешните си разбирания и желания за разрушение е бил в ада и той(Ахриман) е, който няма да бъде; и мястото на тази разрушителна сила е която наричат "безкрайна тъмнина".

Ще продължа без да цитирам повече тази книга. Ще ви разкажа накратко какво става по-нататък и може да ми вярвате, че предавам смисъла  според написаното. Откровението учи, че има два духа в едно и въпреки всичко Ормазд, Който е добрия Дух е върховния, защото Той винаги е знаел за съществуването на Ахриман, докато Ахриман не винаги е знаел това.

Веднъж, разхождайки се, Ахриман излязъл от ада и достигнал до светлината, която видял. Поради злобната си и разрушителна натура, той се спуснал да унищожи светлината, но виждайки, че смелостта и славата на светлината (Ормазд) са по-големи от неговите, Ахриман побягнал обратно в тъмнината и създал много демони и адови създания за борба срещу Ормазд.

Ормазд от Своя страна също създал свои създания – хората, за борба срещу Ахриман (дявола). В началото Ормазд ги създал от дух, но по-късно той ги създал от материя. Както казах по-рано, материята е била в неподвижност за 3000 години и тогава Ормазд си помислил: "Каква полза от това което съм създал, ако то седи неподвижно" и тогава " в полза на небесната сфера Той създал времето за съществата". Вече казах, че Ормазд обитава във безкрайното време, затова е казано, че "създава времето за съществата". Как ви се струва?  Една религия на 5000 години ни представя сътворението на света по начин не по-малко логичен от научното обяснение за това.

Знам, че има много интелигенти, които незнайно защо им харесва да си мислят, че Вселената се е създала просто така без ничия намеса и хората са венеца на нейния прогрес. На тези хора ще кажа, че според науката, всяко нещо във Вселената има своята причина. Не би било логично, да сметнем, че самото раждане на Вселената е безпричинно.

Та, да се върнем към Зороастраизма. Аз ще представя цялата история така:

Има два духа в Едно. Може да се каже, че има едно Цяло, което в един момент разбира, че някъде в него се таи нещо тъмно като желание и характер. Доброто начало в това Цяло е наречено Ормазд. Представете си себе си. Вие сте добър човек. В един момент, обаче във вас се ражда ярост и желание за разрушение. Вие можете да анализирате това си състояние като ваша тъмна (лоша) черта на характера ви. Именно тази способност да анализирате лошата си черта от позицията на Доброто е духът наречен Ормазд. И това Добро начало във вас е първичното и истинското . Това Добро, всъщност сте вие, както и Злото, което сте осъзнали като ваша слабост. Вие искате да изкорените тази си слабост. В момента в който решавате това, вашето второ лице разбира за съществуването на добротата във вас и започва спорът между доброто и злото във вас. Същото се е случило и с Бог. Всъщност това което се случва във вас е подобие на случилото се в Бог. Ормазд е Бог, (Върховният, Вечният) защото Той е който е знаел за Ахриман докато Ахриман не е знаел за Него. Отнесено към вас, вие сте вашите мисли, но истинското ви “Аз” е това, което се стреми да опознае всичко във вас и да остане като вечно и единствено. Надявам се схващате смисъла. Ако не-обърнете се отново към себе си. Припомнете си.

Ормазд създава свои духовни същества за борба с Ахриман. Вече изяснихме как се правят духовните (астрални) същества. Те не са нищо друго освен вашите мисли, а в случая мислите на Бог. По-късно Бог ги прави материални, в материална Вселена. Добре но

 

Как се прави материя от мисъл

 

Как се прави, цяла една вселена да се материализира от мисъл? Ще трябва отново да си го обясним с наш си, астрален свят. Нека си го създадем. Представяме си, че сме в съня си. Виждаме себе си в едно празно място. Познаваме себе си много добре. Знаем какво искаме – някой с когото да споделим. Този някой, естествено ще трябва да е подобен на нас. Самата мисъл за това може да ни направи колкото си искаме наши подобия, които бихме могли да наречем свои синове, защото са родени от нас, от нашата мисъл. Тази мисъл в началото може да ни направи един син, но по късно все същата мисъл за себеподобни ще ни доведе друг и друг и все различни като характери и външност.

 Заедно със синовете си ние създаваме според нуждите си едно обкръжение, което е нашият астрален свят. Не е честно да правим само неща, които на нас ни харесват, затова се и допитваме до синовете си, а и те сами биха могли да си понаправят това онова, ако създадем такова правило. А може би по-добре би било да дадем правото на нашите астрални синове да сътворят всичко, защото в края на краищата те ще живеят в този свят. И ние им казваме: “Вие казвайте какво искате, а аз ще го направя“. И те казват а ние правим. Ето ви отговор на въпроса, защо Бог говори за себе си в множествено число – “Ние”.Много честно и практично. Нали всъщност приятелите ни, са нашите мисли, ние самите (аз самият).

Не се отегчавайте и не прескачайте това обяснение. Ще ви потрябва след малко и по-късно. Нищо в тази книга не е написано случайно. Един непрочетен ред може да ви попречи да разберете всичко написано тук. Ако сте пропуснали нещо, върнете се и го прочетете. Ако не сте разбрали нещо, връщайте се към него докато стигнете до края на книгата и го препрочитайте докато го разберете . Четете тази книга докато я разберете. Прочетете я сто (100) пъти, ако трябва. Тази книга е един от начините да си припомните Безсмъртието. Знам, че не е трудно да го направите.

Да се върнем към правенето на нашия астрален свят. Представете си, че сме направили всичко в съня си, което ни тябва за да имаме пълноценно общуване със синовете си (себе си). Нашите синове са наше подобие. Ако ние имаме в себе си "тъмна" страна - имат я и нашите синове. Ако ние може да видим своята тъмна страна – нашите синове също биха могли да направят това. Сега ние си казваме: "Ето това са моите създания. Те са подобни на мене , защото са моите мисли. Всеки от тях може да живее свой си живот, и чрез живота на моите създания ще живея и Аз. А този живот ми е нужен за да мога да победя в себе си тъмнината, която виждам. Аз трябва да стана този Който Съм, без тъмнината в мен. Създавайки това правило ние озъзнаваме, че в създадения астрален свят не даваме  кой знае какви големи възможности за различни преживявания. Затова решаваме да създадем един свят подобен на този, но свят с правила (закони), които ограничавайки възможностите, обогатяват различията в развитието. И решаваме всичко да е изградено от една частичка.Тази частичка бидейки наша мисъл, също е астрална (несъществуваща никъде другаде освен в мислите ни), но според създаденото правило при свързването си с други такива частици, тя създава това, което наричаме материя. Естествено това е наше правило, което е основен  закон в материалната вселена  и ако някой си зададе въпроса как тези частички се свързват, ще трябва да се задоволи с неопределеността на някакви "сили". И естествено никой не може да се сети, че частичката образуваща материята се съединява с подобните на нея, благодарение на нашето желание това да е така. По някаква логика това наше желание е било наречено "сила". Други (не случайно)  ще ни нарекат Бог на Силите. Когато вече сме направили материята с ма-а-алката частичка и желанието ни тя да се съединява с други подобни на нея, тогава създаваме още едно правило в стремежа си да ограничим възможностите в този свят. Това правило е Времето, което ще има своето начало във нашето желание материята да живее (старее). И пак в нас, чрез нашето желание ще свърши всичко, и само ние знаем кога ще е това. Но до тогава материалния свят ще се движи по законите, които сме създали (и тези закони могат да създават под-закони) и ние няма да се намесвате в материалния свят… освен в много-о-го малко случаи, които могат да се преброят на пръстите на едната ни ръка. ...И в случаите, за които ще създадем най-красивото правило, което ще бъде единственото правило не отнасящо се до материята. Това правило ще се нарича “Правило на Живота” и за него ще говорим като му дойде времето. По този начин ние внасяме непредсказуемостта, което ще ни помогне да изживем различни ситуации в познаването на доброто и отхвърляне на злото от нас, чрез нашите създания.

          А сега си спомнете момента, в който ние решихме да създадем материалния свят. Свят в който поставихме закони. Мисълта за създаване на свят със закони е сама по себе си мисъл различна от тази за астралния свят. Мисълта за материалния свят живее свой си живот в нас, а мисълта за астралния свят живее отделен живот. Ако анализираме как създавахме до тук, ще видим  че създадохме всичко с три основни мисли.

1)     Решихме да си направим подобни на нас синове

2)     После решихме да си създадем астрален свят, в който да живеем

3)     Решихме да ограничим възможностите на астралния свят от точка 2), като поставим правила, и по този начин създадохме материална Вселена.

Именно в такава Вселена живеем ние.

Вселената в която живеем е астрален свят с правила. Тя е различна от истинската именно с правилата си, в които правила се заключава нейното начало и край. Нашата Вселена не е Истинска, защото в нея са употребени правила за ограничение. Ако към една мисъл прибавим допълнителни правила, тогава мисълта с правилата става качествено различна от първата. Но безспорен факт е, че първата мисъл е истинската. Сега вече може да ни стане ясно защо

Зороастраизма в Книга на съвета на Зартошт: 5  учи, че: "… другият свят е истинският, не този"

Разбрахме как се прави материя от Мисъл. Сега да си припомним какво научихме от Сътворението в Зороастраизма? Основното е, че има едно Цяло, което съдържа два Духа – добрият Ормазд, който е вечният, и лошият Ахриман, който е осъден да умре. В борбата между тези два духа се появява нуждата от същества, които да помагат и на двата духа в битката помежду им. Тези същества са създадени като астрални  (духовни) същества в астрален свят. Нека спомена и един много важен момент. В помощ на съществата, които ще създаде, Ормазд създава първо Вохуман (Добра мисъл).Чрез него съществата на Ормазд получават възможността за много бързо и напредничаво развитие. По-късно Ормазд решава да създаде всичко това в материя и го прави. Самото Сътворение на Света е извършено за шест дни.

В първия ден е създадено небето.

Втория ден – водата.

Третия ден – земята.

Четвъртия ден – растенията.

Петия ден – животните.

Шестия ден – Човекът.

След като Ормазд пуска Времето да тече, материалната Вселена заживява своя пълноценен живот, чиято продължителност e 81000 години от началото до края. Споменат е броя на годините, не за да знаем колко са те, а за да знаем, че имат край.

Единствен Ормазд знае, как и кога материята ще изчезне, и имайки това знание, Той прави предложение на Ахриман. В стих 13 на “Бундахишн” Ормазд предлага на Ахриман, да се поклони на Човека и се постави в негова услуга. Дяволът Ахриман отказва, и се заканва да направи така, че съществата на Ормазд да се откажат от създателя си, и да се привържат към него – Ахриман.

Тук не мога да не спомена, че в Свещения Коран присъства подобен момент . Аллах създава човека от “звънлива глина, от менлива кал” и накарал ангелите да му се поклонят. Единствено сатаната Иблис отказал да направи това. За това си неподчинение той бил изгонен от рая заедно с Адам и Ева, които въпреки забраната, откъснали и яли плод от дървото на знанието.

А това, че Единствен Бог знае кога ще е краят е казано и в Библията:

Мат. 24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

Както вече споменах, Сътворението при Юдаизма , Християнството и Исляма е еднакво, и трите религии нямат противоречия в това отношение. Също както при Зороастраизма и тука всичко се сътворява за шест дни.

В първия ден – космоса и земята. Бог създава също и светлината и я отделя от тъмнината.

Втория ден – атмосферата на Земята (земното небе)

Третия ден – земната твърд (почвата) и моретата

Четвъртия ден – слънцето , луната и звездите

Петия ден – морските и летящи същества

Шестия ден – животните и Човека

Трябва да отбележа едно слабо място в този ред на Сътворението. Ако четете внимателно Библията, ще видите, че Бог създава светлината, и я отделя от тъмнината, още в първия ден на Сътворението, но Слънцето и Луната идват изненадващо късно, едва на четвъртия ден. ...Освен, ако това не се ползва, като доказателство към теорията на Хокинг-Пенроуз, твърдяща че в началото е било само светлина. Хм!

Интересен и объркващ е факта, че Бог създава космоса в първия ден, но всички небесни тела (звезди и планети) са създадени едва в четвъртия ден заедно със Слънцето и Луната. Този факт крещящо противоречи на стих 7 от глава 38 на Иов:

Иов 38:4 Где беше ти, когато основах земята?

Извести, ако си разумен:

Иов 38:5 Кой определи мерките й? (ако знаеш)

Или кой тегли връв за мерене по нея?

Иов 38:6 На какво се вдълбочиха основите й?

Или кой положи краеъгълния й камък,

Иов 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно,

И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

Според Битие 1:16,19, Бог създава звездите едва на четвъртия ден, а според горния стих, звездите на зората са пеели още в първия ден, когато се създава Земята. Някои биха се опитали да ме оборят с довода ,че звезда на зората е Венера, която не е звезда а планета. Отговора ми е, че Венера не може да свети без светлината на Слънцето, която тя отразява и която я прави видима, за да бъде споменавана като звезда. Освен това се говори за звезди в множествено число.

Не знам как теологията тълкува този недостатък в постройката на Сътворението, но за мен това няма задоволително, логично обяснение. Много по-издържано като последователност е Сътворението при Зороастраизма. Не мисля обаче, че подобно недоглеждане би могло да бъде решаваща пречка за приемането на Библията като водеща към Живота. Знаете ли, на мен много ми харесва когато Библията се нарича “Книга за Живота”. (Не бих приел – “Книга на Живота”). И запомнете, че тя е книга за живота в преходния, материален свят, и книга даваща ни знанието за вечния Живот в Бога. Мислейки в тази посока, вие ще видите, че грешки в Библията, отнасящи се до този материален свят и живот, не са от решаващо значение, за Човека, търсещ Истината за Безсмъртието. Ако искаме да сме точни и справедливи, трябва да отбележим, че всички книги от всички религии на Истинския Бог, съдържат неясноти, които биха могли да се приемат за грешки и пропуски.

Връщайки се отново към Сътворението в Библията, искам да задам въпроса, който много от вас и църквата искат да ми зададат: къде в Библията е споменато, че преди Сътворението е имало духовни същества? Мога ли да докажа подобно свое твърдение? Да! Мога! И това ще ни помогне да си припомним

 

Кои сме ние

 

          От тук, до края на тази книга, вие ще трябва да приемете един друг стил на изразяване. Това уточнение вмъквам, два месеца след като дадох книгата на приятелите си, и беше пусната в Интернет. Усетих неодобрение и учудване от рязката смяна на стила и изразните средства.

Самият аз не знаех какво съм написал, докато не го завърших. След това седнах и го прочетох няколко пъти. Направих допълнителни пренареждания в постройката, за да бъде написаното разбираемо за широката аудитория. Не исках да направя стилни промени, опасявайки се да не нараня цялостното възприятие от написаното.

          Вмъквайки това доуточняване, искам още веднъж да подчертая, че аз само припомням, вече казани неща. Христос е Човекът, Който най-добре го е направил, и не виждам причини да търсим Истината по други пътища.

          Основната мисъл, върху която е построена следващата част на тази книга е:

          Любовта (Доброто) е необходимото условие, за постигане на онова медитативно състояние, което ще ви доближи до Този Който Съм (Бог), и Той Е Истинския Живот.

          Само Любовта (и никакви други правила) ще ви помогне да откриете Истината.

          Всякакви техники на медитиране, служби на Бога и опити да се доближите до Него са предварително обречени на неуспех, ако не са съпътствани от Любов.

          Любовта е Която ще ви събуди.

 

          А сега нека се върнем на въпроса “Кои сме ние”.

          В Послание към Ефесяни 3:9 е написано : “ и да открия на всички в що се състои разпоредбата на тайната , скривана от векове в Бога , Който създаде всичко , чрез Иисуса Христа .”  

(Този стих е от Българското издание от 1925 година , защото изданието от 1938 година, което ползвам,  е променило стиха до толкова , че звучи коренно различно. А именно:

“Ефесяни 3:9 и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко,”, което ви дава много добра представа , за начина по който се променя Библията.)

Нарочно започвам точно с този стих, защото има двойно значение. От него се разбира, че Бог е създал всичко чрез ИисусХристос. Това значи, че Иисус Христос не е самият Бог и, че е съществувал в духовен вид преди Сътворението, щом като чрез Него е станало то. Този стих не може да се подлага на тълкуване, защото е пределно ясен в този си вид. Всяко тълкуване в случая е лъжа и опит да бъдем отклонени от Истината. Този стих с яснотата си може да бъде използван за тълкуване на други неясни стихове, но не обратното. Христос потвърждава думите ми със Своите:

Иоана 17:5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

И още:

Иоана 17:24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

 

         Виждаме, че преди сътворението, според самия Христос, Той е имал слава в Бога, но не е бил самият Бог. Бил е обичан от Бога, а не е бил Самия Бог.

А какво ще кажете за следния стих:

Колосяни 1:15  Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

Стихът се отнася за Христос. Обърнете внимание на определението “първороден преди всяко създание”. Знаем , че Бог не е раждан, защото Той винаги е бил и ще бъде. Тук не може да става дума за земното раждане на Иисус Христос, защото се говори за раждане преди всяко друго създание. Следва, че Христос е бил роден от Бог преди всичко останало, за да бъде възможно материалното Сътворение чрез Него. Какво значи “образ на невидимия Бог”, ще коментираме по-късно.

Вече два пъти цитирах стиха от Книга на Йов, където е написано:

         

          Иов 38:4 Где беше ти, когато основах земята?

Извести, ако си разумен:

Иов 38:5 Кой определи мерките й? (ако знаеш)

Или кой тегли връв за мерене  по нея?

Иов 38:6 На какво се вдълбочиха основите й?

Или кой положи краеъгълния й камък,

Иов 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно,

И всичките Божии синове възклицаваха от радост?  

          Това е един от любимите ми стихове в Библията. Бог задава въпрос към Йов. Помни ли той и къде е бил в деня на създаването (основаването) на Земята, когато всички Божии синове гледайки сътворението, възклицавали от радост.

От най-първия стих на Библията знаем, че  планетата Земя заедно с космоса е създадена в първия ден на сътворението. В този ден не е било възможно да има други хора на други планети, защото Бог все още не е имал възможността да ги създаде в този първи ден. Всички звезди, заедно със Слънцето и Луната са създадени едва в четвъртия ден. Бог е бил зает със Земята и нищо повече за този ден не е казано, освен, че Бог е направил и светлината в същия ден.          

          Църковното тълкуване на стих 7 от глава 38 на Книга на Йов е, че тези “Божии синове” са ангелите небесни. Нека обсъдим това.

“Ангел” в превод значи “вестител”. Бог ги ползва като свои вестители в общуването Му с нас хората. И ако предназначението на ангелите е да са посредници между Бог и нас, то те трябва да са създадени след човека и заради човека. В потвърждение на това мое твърдение ще ви представя един стих от Яков:

Яков 1:18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

          Виждате ли, ние хората сме “ пръв плод на Неговите създания ”. Някои от вас сигурно ще наблегнат на думите “ един вид “. Аз също искам да наблегна на това. Естествено тук не става дума за материалното създаване на човека, защото според Библията, морските създания и птиците са създадени един ден преди нас. Думите един вид идват да ни покажат, че става дума за нашето духовно (астрално) раждане. Обърнете внимание, че сме родени от волята на Бог, чрез словото на истината, а не от земна кал. И пак искам да подчертая думата родени  (От собствената Си воля ни е родил). Родените от Бог, могат да са единствено Негови чеда, и нищо друго. Това може да ни помогне да си припомним, че ангелите са създадени след нашето раждане от Бога, за да служат на Бог и вярващите в него.

В “Откровение на Йоан” е написано:

Откровение 19:10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

В този стих един от ангелите сам ни известява, че той е служител на вярващите в Христос.

Вземайки всичко това предвид, става ясно, че Божиите синове наблюдавали създаването на материалната Земя са били духовни създания – синове на Бога.

Тука с право може да ми зададете въпроса: какво ни дава основание да мислим че ние сме тези Божии синове? Съмнявате се? Нека тогава видим къде другаде в Библията се споменават Божиите синове в подобен контекст, и кои са те. Тук се налага да се цитира цял един псалм:

Псалм 82

Псалми 82:1 (По слав. 81). Асафов псалом.

Бог стои в Божия събор,

Съди всред боговете.

Псалми 82:2 До кога ще съдите несправедливо,

И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)

Псалми 82:3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето;

Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

Псалми 82:4 Избавяйте сиромаха и немотния,

Отървавайте ги от ръката на нечестивите.

Псалми 82:5 Те не знаят нито разбират,

Ходят насам натам в тъмнина;

Всичките основи на земята се разклащат.

Псалми 82:6 Аз рекох: Богове сте вие;

Всички сте синове на Всевишния.

Псалми 82:7 А при все това вие ще умрете като човеци,

И ще паднете като един от князете.

Псалми 82:8 Стани, Боже, съди земята;

Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.

 

Изключителен псалм! Защо Бог ни казва, че сме богове? О, да! Защото сме Негови синове. Щом Той го казва, не мисля че трябва да се съмняваме в Неговите думи и да слушаме, нечие “мъдро” тълкуване. Самият Христос ни припомня тези думи на Отеца:

Иоана 10:33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

Иоана 10:34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

Как още трябва да ни се каже за да го разберем? Бог ни нарича богове, което значи че сме подобни на Него, защото сме Негови Синове. А какво е Бог?

Иоана 4:24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Значи Бог е дух. Е, тогава и Божиите синове, които Бог нарича богове, също са дух. Впрочем нека си припомним първото определение за човека в Библията:

Битие 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; ....

Битие 1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Обърнете сериозно внимание на това, че сме създадени по Божий образ и подобие. И пак да си припомним, че в Иоана 4:24 Бог е дух , и само дух може да бъде Негово подобие.

Също забележете, че Бог ни е създал мъж и жена.

Едва в глава втора на “Битие” е показано материалното сътворение на човек:

Битие 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Но това е само мъжът. Доста по късно, когато Бог вижда че материалния (телесен) човек се чувства самотен, решава да му създаде помощник:

Битие 2:18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

Битие 2:19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

Ето ви и материалното (от земята) създаване на останалите живи същества. И както може да забележите, това материално създаване на останалите живи същества е след като човека вече е създаден в тяло. Ето ви първото противоречие в Библията. В първа глава, човекът е създаден последен, а във втора глава той е първи, преди всяко одушевено същество.

Да, но човекът все още няма свой другар:

Битие 2:21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

Битие 2:22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

Ако се замислим, ще видим, че има разлика от създаването на човека в първата глава на Битие, където е казано “мъж и жена ги създаде”. Във втора глава от пръст е създаден първо мъжа и доста по – късно след всички останали същества е създадена жената от реброто на мъжа. Един вид, жената е създадена последна в този материален свят и не е създадена заедно с мъжа, а от него.

Винаги е стоял въпроса, защо някои събития в Библията са описани два пъти. Няма да коментирам различните обяснения за това. Ще изразя своето мнение само за случая със Сътворението. Очевидно е, че са допуснати грешки в последователността на сътворението, именно от гледна точка на теологията. В първия ден е направена светлината, което не се връзва с направата на Слънцето в четвъртия ден. В Битие 1:27 човек е създаден след всички останали същества, а в Битие 2:19 всички одушевени същества са създадени след човека. В първата глава той е подобие на Бог, а във втората, човек е създаден от земна пръст, което противоречи на Божието подобие.

Според мен в първа и втора глава на Битие са показани астралното и материално сътворение, но те така са се размесили и объркали в последователността на показваните събития , че сега ни е малко трудно да добием точна представа за първоначалния вид на написаното. И въпреки всичко, достатъчно ясно са разграничени духовното от материалното сътворение.

Трябва ли тази слабост на Библията да ни накара да я оставим без внимание още преди да сме стигнали до края на втората глава? Разбира се не! Това не е слабост на Библията, а доказателство за това, как материята променя Истината.

Нека не съдим прибързано тази велика Книга, защото аз ще ви покажа, чия е вината за грешките в нея, и нейното неразбиране.

За сега нека си припомним какво ни каза Христос за наша утеха:

Иоана 14:26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. 

 

Отпуснете се, починете си и си припомнете.

Е, сигурно не ви е лесно, но нали затова сме заедно. Всички сме заедно в Светия Дух и Него Го има във всеки от нас. Трябва само да Го познаем в себе си. Точно така е. Не се опитвам да ви объркам, а да ви припомня. Но нека не бързаме с припряността на глупака. Ако сте жадни, пийте бавно.

Опитваме се да си припомним кои сме ние, но най – добре ще го направим след като си припомним

 

Кой е Христос и защо дойде Той на Земята

 

          Ще започна със стиха, който църквата използва като основно доказателство, че Христос е Истинския Бог, Сътворителят, Вечният, Който е бил, Е и ще бъде.

Иоана 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Иоана 1:2 То в начало беше у Бога.

Иоана 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало

Абсолютно правило е (условие поставено от църковния канон), че всичко в Библията е Боговдъхновено и е Истина. Това правило изключва всякакви съмнения относно истинността на написаното. Ако нещо изглежда не истинско, то значи че ние не сме го разбрали правилно, и трябва да търсим отговора в тълкувания, или други места на Библията.

От горните стихове виждаме, че Словото е било у Бога и че Словото е било Бог.И пак ни се повтаря, че То (Словото) в началото е било у Бога и всичко чрез Него е станало.

Когато казвате Слово, мислете Мъдрост.

В един по – следващ стих е казано:

Иоана 1:14 И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Библейските цитати в моята книга, с няколко изключения са от Българското издание от 1938 година. Подчертания пасаж в горния стих показва как Библията се променя от преводачи, редактори и издатели. Мястото е подчертано от мен. В повечето преводи, това място е поставено в скоби ( ), за да е ясно, че в оригинала този текст липсва и е добавен в по-късни издания. Явно някой е решил, че с добавянето му ще направи боговдъхновеното писание по-ясно. Лошото в случая е, че липсват скобите, които ни показват, че текста е променен.Това може да ни накара да приемем подобни поправки, за истинското Писание и да ни заблуди в нашата оценка за Истината. Подобни опити за внасяне на яснота в Библията се прави и с текст, който е в курсив (наклонени букви). В повечето от местата където е използван курсив, наистина се постига по-добра яснота , но на много места това коренно променя смисъла на написаното. Ще имате възможност да се убедите в това . Също има места, където с поставяне на препинателни знаци (?!,) се прави опит за внасяне на яснота. Трябва обаче да знаете, че в оригиналните писания препинателни знаци не се е слагало и един знак “?” поставен по – късно може да промени смисъла на 360 градуса. Въпросителното наклонение в Библията е недвусмислено изразено и не е необходим знака “?” за да е ясно това.

Та връщайки се към Иоана 1:14 виждаме, че Словото, чрез което е създадено всичко, е станало плът и е пребивавало между нас пълно с благодат и истина. Което е доказателство според Библията, че Христос е Този чрез когото е създадено всичко. И понеже е казано: “и Словото бе Бог”, то значи, че Христос е Бог.

Знам, че ще се намерят такива да попитат “как може да сме сигурни, че Христос е Словото”? Ще потърсим отговора в Библията. Малко по-долу цитирам един стих от Лука, където е казано, че Христос идва да благовести Божието царство. Преди това обаче , ще цитирам евангелие от Иоана където Христос сам ни казва, че учението, което той ни дава не е негово а на Отца:

Иоана 14:24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

Този стих доказва, че Христос ни дава Словото Божие. Като допълнение към това може да споменем следния стих:

Иоана 5:38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

 

Доказателство че имаме Божието Слово, ако приемем казаното от Христос. И доказателство, че носейки учението на Бог, Христос е Словото на Бог, а Словото е Мъдрост, Истина, Вяра и Любов. Защото чрез него се постига всичко:

1 Коринтяни 1:30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

 

И мислете за земния Христос, като за Този, Който е дошъл от Бога. Човекът Христос не е Бог, но има Бог в себе си и знае това.

 Христос на земята е Човек, Който помни себе си в Бога, познава Бог и ни Го обяснява. Той ни говори със словото на Бога, съзнанието на Човека и ясното знание за истинската си същност – дошъл от Бога.

Църквата казва – Христос е Бог.

За да не възникнат неясноти, искам да уточня, че моето разбиране за същността на Исус Христос не противоречи на горното, но пътят по който аз ще ви поведа за да стигнем до това заключение е по-различен от църковния. Този път ще ви помогне да се върнете към знанието за вашата божественост и отново да повярвате истински. Не искам да анализирам защо сме забравили себе си. По-лошото е, че Христос дойде да ни припомни и да ни научи, но ние забравихме това, на което Той ни учеше. А са изминали едва 2000 години.

От тук нататък, моето мнение ще бъде коренно различно от църковните учения за Бог, Христос и Царството Небесно. (Не че до сега много съвпадаше) Това обаче, не бива да бъде причина да намразите църквата, ако повярвате на мен, или обратното. Където и да е Истината, към нея не се отива с омраза. Ако мислите , че вие сте прав, приемете, че другия не знае или е в заблуда. Незнаещия и заблудения заслужават Любов и внимание, а не омраза и отхвърляне.

Та, защо дойде Христос?

Първият и най-грешен отговор е, че Той е дошъл да вземе върху себе си нашите грехове. Други казват – да ни прости греховете. По-верен отговор е, че Той е дошъл за да ни спаси, но и това не е съвсем вярно казано. Най-вярното е, че е пратен за да бъдем спасени чрез Него. Така е и написано:

Иоана 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

Много разпространено е следното представяне на Христовата мисия: Той идва за да вземе върху себе си нашите грехове и по този начин да ни спаси и даде вечния живот. Но за да имаме този вечен живот ние трябва да повярваме в това и да приемем Христос за свой Бог. Това е твърде просто и лесно, за да бъде такава голяма Истина. Ако се замислите над горния стих, ще видите, че не е едно и също “да бъдем спасени от Христос” и “да бъдем спасени чрез Христос”

Но нека се обърнем към Библията и да видим за какво всъщност дойде Христос. Какво Христос ни казва по този въпрос?

Лука 4:43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

Това е Христовата мисия на земята – да благовести Божието царство. Христос идва да ни каже, че има Божие царство. Че има живот при (във) Бога и този живот е Истинския и Вечния Живот. И едновременно с това благовестие, Той ни дава учението на Бог за начина по който можем да постигнем Царството Небесно. И именно това учение е, което трябва да си припомним. Защото в него е Живота. Чрез Словото ще имаме Вечния Живот:

Иоана 6:63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

          Какъв е смисъла на горния стих? Защо думите, които Христос ни говори са дух и живот? Отговорът е много лесен. Съществува мнението, че човек ако е добър и върши добри дела, ще има Вечния Живот, без да знае за съществуването на Бог и Живот при Него. Но как ще отидете някъде, ако не сте чували за такова място? Запомнете, че Вярата и Добродетелта са само две от условията за постигане на Вечния Живот. Първото условие е знанието, защото ако не знаете, как ще повярвате? Трябва да повярвате за да се случи. Трябва да повярвате с мъдрост. Един вид, с мъдростта си трябва да го направите да стане Истина. Духът ви се нуждае от знанието за Живота, за да се стреми към него и едва тогава ще го постигне. Словото е което ни дава знанието за Вечния Живот. 

И Христос е, Който ни дава Словото Божие. Затова е наречен Словото, Което пребиваваше в плът между нас, и Той е чрез Когото ще бъде спасен светът.

Словото е Мъдрост, без която не можем да повярваме . Вярата е която ни води по пътя на Добродетелта. Добродетелта е която ни води при Бог. Но всичко чрез Словото (Мъдростта) става, защото То е първо. Чрез мъдростта на Словото, постигаме Живота, който е Бог.

Мисля, че не може да бъде по-ясно от това. Естествено е, че ако наричаме Словото с името Христос, няма да са съгласни юдеите, мюсулманите, будистите, зороастрияните и привържениците на други религии. Тяхно право е. По-нататък ще видим, че Словото е идвало на Земята с различни имена. Незнаейки това, различните религии твърдят, че “тяхното Слово е истинското”.

Естествено, никоя друга религия няма да се съгласи, с думите на Христос:

Иоана 6:57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Знаем, че Христос не е изпратен в тяло от Бог. Христос е роден в тяло от земна жена. Когато казва , че е изпратен от Отца, Христос има предвид своето личностно осъзнаване (духовно Аз), като дошъл от Бога и помнещ себе си в Бог. Представете си, че вие изведнъж добиете знанието (спомните си), че някога сте живели като дух в едно голямо Цяло, което земните хора наричат Бог. Естествено е тогава, да твърдите, че идвате от Бог или в зависимост от мисията си да казвате, че сте изпратени от Бог. Но не тялото ви е изпратено от Бог, а духовното ви Аз. Вече уточнихме, че вие сте вашите мисли и знанието което е заключено във вас. И сега разбираме, защо Христос казва, че живее чрез Отца. За Него земният живот не е от първостепенно значение, защото знае, че ще се върне в (при) Бог, където е Истинския Живот. Всъщност Той не е отделен от Бог, защото осъзнавайки, че е част от Него, Христос живее чрез Бог.

Защо Христос казва, че ако се храним с Него и ние ще живеем чрез Него? Естествено не става дума за буквално хранене с тялото му. Думата в случая е, да се храним с Вярата в учението, което ни дава Христос. Да се храним с Мъдростта и Вярата, чието доказателство е самият Христос. Ако приемем Христос като доказателство за съществуването на Царството Небесно, тогава ще можем да повярваме, че и ние като него ще станем Синове на Бога. И тогава чрез Него получаваме Живота и Живеем. Самият Бог ни обещава това:

Откровение 21:7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

И когато знаем това, може да си обясним толкова спорните думи на Христос, неразбрани от Християни и техните верски противници:

Иоана 14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Знаейки вече, че Христос е Словото Божие, и че Словото е което дава Живот, може да приемем не толкова буквално горните думи на Христос. Сега вече знаем, че наистина  чрез Него ще отидем при Бог, защото приемайки казаното от Христос и приемайки Христос като доказателство за казаното, вярваме че и ние можем да станем като Него.

Горният стих е направил християните да твърдят, че единствено ако приемем Христос за Бог можем да имаме Вечния Живот. Защото, казват християните, това значат думите “Аз съм пътят, и истината, и животът”. Няма никакъв спор, че това е възможно най-красиво казаната истина. Няма спор, че това е най – точния начин за казване на истината. Но нека не забравяме, че това са думите на Христос към евреите. Ако други народи са приели тези думи за истина и ги следват, то това е потвърждение за силата на Словото. Но не отнемайте правото на тези , които са приели Словото преди нас или след нас, да имат своя път към Вечността. Заратустра е посочил този път три хиляди години преди Христос, а Буда – петстотин години преди Него. Мохамад идва петстотин години след Христос, но и неговото учение има своя смисъл и Истина.

Ако отричаме един другиму правото на път във Вярата, то ние със сигурност не вървим по правилния път. 

Какво казва Христос по тоя повод?

Марка 9:40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

 

Какво казва Мухамад по същия повод ?

Коран 2:62 Онези , които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят .

 

Не е нужно да ви напомням, че Аллах е ислямското име на Бог

Зороастрияните не се конфронтират с никоя религия именно поради вярата си: Добра мисъл, добра дума, добро дело. Редно ли е юдеи, християни и мюсулмани да се противопоставят на толкова превъзходна в идеалите си Вяра, като зороастрианската? Грях е дори да си помислим, че такава Вяра не е правилна. Защото същото е, което учи и християнството:

1 Иоаново 4:8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Бог е Любов и само обичайки можем да живеем с добра мисъл, добра дума и добро дело. И едва тогава ще познаем Бог.

Същото учи и юдейството в Псалм 15, където е казано, че незлобливите ще отидат при Бог.

Подобно на зороастрияните, будизма също не се стреми към евангелизация на друговерци, но дава възможност на света да се запознае с това учение.

Едно от правилата на будизма е: Споделяй знанието си с другите, защото това е път към безсмъртието. Още едно доказателство, че мъдростта е, която води към Живота.

Та както може да се види , няма никаква причина за противопоставяне между религиите водещи към Истинския Бог. Защо обаче, има такова противопоставяне, и то най вече между юдеи, християни и мюсулмани.

Поради същността си, човек се стреми в своя живот към земни облаги. В своето развитие ние сме стигнали до положението на материални владетели. Всеки от нас се стреми да владее колкото си може повече материални ценности. Ако се опитаме да изброим тези материални ценности, в крайна сметка ще се ограничим до думичката “пари”. С пари може да се купи всичко материално в днешно време. И какво толкова ни трябва в този свят – храна, покрив, любов (която не се купува с пари) и... удоволствия. Именно последното, е което води човека по грешния път. 

Парите са власт. Но ако се замислим защо ни е власт, ще си отговорим – заради парите. Някои с право биха възразили, че последното е валидно само в бедни държави. В богатите държави, власта е последен израз на “човешката реализация”. Власт имащите  казват, че всичко е в името на човека, но аз ще кажа, че много малка част от тях се ръководят от подобни идеали. Позволете ми да не се съглася с политик, който прелюбодейства, лъжесвидетелства в съда и за да отклони общественото мнение от себе си, прави война, в която умират няколко хиляди човека. Също не мога да вярвам на църковната общност, която приема такова нещо за нормално и не проронва думичка на упрек по адрес на прегрешилите. Може би вместо “църковна общност” трябваше да кажа “църковна институция”, но казах каквото казах. Рибата се омирисва от главата. В писанията и на трите религии е казано, че трябва да сме добри, да обичаме и да вярваме, за да познаем Бог. Но и трите религии, през вековете са се стремели, чрез доминирането си да извлекат политически и икономически изгоди. Покрива ли се този стремеж с Добротата? Може ли чрез стремежа си към материалното да получим духовното? Глупаво е да се задават такива въпроси.

Смесването на учението за Бога, със каквото и да е земно учение, е грешно. Когато търсите Бог, не го търсете чрез земното. Ако някой ви учи на омраза, и ви води по пътя на злото, и поставя правила на вашата вяра в Бог –  той ви отклонява от Истинския път.

Единственото правило във Вярата е Любовта.

Тези, които противопоставят религиите една на друга , ви отклоняват от пътя на Истината.

Аз не съдя, а отправям упрек. И моля се на Бог да ми прости, ако думите ми са тежки.

Христос каза:

Матея 12:30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

Трябва ли да кажем, че горния стих противоречи на демократичните принципи на съвременното човешко общество? Е ли Христос недемократичен верски тиранин?  Примитивно глупаво е да си го помислим, дори за момент. Демокрация е правото на свободен политически или социален избор в обществото. В политиката е прието да се казва, че партиите представят групи хора с определено разбиране за социално развитие. Политическата и социална доктрина, трябва да е добра за всички членове на обществото. От което следва, че всички политически партии, се грижат за по-добър живот на своите последователи и на техните опоненти. При демократичния си избор, човек избира едно добро, от многото предложени варианти на доброто.

Дали така седят нещата във Вярата? Глупав въпрос! Разбира се не! Христос ни носи учението на Бог за Вечния Живот. Разбирате ли? Христос НИ НОСИ ВЕЧЕН ЖИВОТ. И ако някой е против Живота, то той е за смъртта. Тука няма място за демократичен избор. Изборът е Живот или смърт. Има ли демократичност при избора между Добро и лошо (живот и смърт)? Тези, които не са за Живота, са против него. Не е нужна кой знае каква интелигентност за да се разбере това, но най-вече “интелигенти” се ползват от този стих, за да ви отклонят от пътя.

Учението на Бог изисква мъдрост. И първото правило в тази мъдрост е: приемайки Словото вие трябва да знаете, че То (Словото) е за Истинския Живот, не за този. Светът в който живеем не е истински, и животът ни тука е къса пътека, която минаваме с един от два възможни спътника. С Доброто отиваме в Живота. С лошото в смъртта.

Този свят не е истинския. Другият е истински. Живеем в свят с правила, който преминава. Другият (първият) е Истинският, който остава.

Нека пак се върнем към въпроса “Кой е Христос”.

Спомнете си, че в зороастраизма Ормазд създава първо Вохуман (Добра Мисъл), който да помага на Божите същества (синове) за тяхния по-бърз прогрес. Същото предназначение има и Светия Дух. Той е Който, според думите на Христос, ще ни помогне да си припомним и разберем Истината. Светият Дух е, Когото земния Христос има в себе си, и то без мярка:

Иоана 3:34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му  дава Духа с мярка.

Хайде да се опитаме да изясним

 

Какво Е Светия Дух

 

Това ни най-малко не ни отклонява от въпроса “Кой е Христос”. В главата “Как се прави материя от мисъл “, ние поставихме правила в нашия астрален свят и създадохме материалната Вселена. В нея заживяха материални същества и материални хора. Ако си спомняте ние позволихме на нашите астрални синове да ни помагат в Сътворението. Всъщност чрез тях ние създадохме всичко, защото им позволихме да казват каквото искат, а ние го правехме. Те изричаха, а ние го създавахме. За да съм точен, ще кажа, че това го направихме с нашия астрален свят, но нали материалната Вселена е същият свят, с добавените правила към него, които го правят преходен, с начало и край. Някои ще кажат, че астралния свят също има своето начало в Божията мисъл. Вярно е, (роден/а от Бога) но ние говорим за начало и край в живота на материята. В Духа няма подобен времеви еквивалент. Времето е стареене на материята. Спомнете си моят “Кратък коментар на Времето”.

Аз знам, че опитвайки се да ви обясня небесното, се опитвам да опровергая Христовите думи: 

Иоана 3:12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

Аз нищо няма да опровергавам. Аз ще потвърдя, че с Божията помощ, всичко е възможно.

Мое мнение е, че религиите идват в различните времена, поради нуждата от промяна на изразните средства. Смяната на изразните средства е продиктувана от промяната на светогледа, светските, духовните и морални ценности на човека. Другото е, че религиите на Истинския Бог се появяват там, където има основа за тяхното приемане. Това ме кара да се надявам, че промененото мислене и благоприятната основа ще помогнат за правилното разбиране на това, което искам да ви припомня и обясня. И знайте, че религията никога не може да даде пълно обяснение за Бог и Вечния Живот. Христос го е казал преди две хиляди години:

Иоана 16:12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

Аз ще се опитам, припомняйки Словото, да запълня празното. И не си мислете, че от себе си го казвам.

Бог е Който ни показва и води към Себе си. А Светият Дух е, Който ни помага да си припомним.

Но да се върнем, към размишленията ни за Светия Дух. Според църковния канон, Светият Дух като Един от Светата Троица, е едно от лицата на Бог и е Самият Бог. Нека проверим истинността на това твърдение чрез Библията.  Отново ще цитирам обещанието на Христос:

Иоана 14:26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

В този стих е доказателството, че нито Христос, нито Светия Дух са Бог или равни на Бог.

Казано е че Бог ще изпрати Светия Дух в името на Христос.  По-ясно разграничаване на членовете на Светата Троица не можем да очакваме.

Триединство не значи три-еднаквост. Да си единен с някого, не значи да си него самият. Единството не е равенство.

Бог, Христос и Светия Дух са единни, но не са едно и също. Самият Христос казва това:

Иоана 14:28 Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

Теолозите опровергават Христовите думи с твърдението, че това са думи на земния Христос, а естествено е, че Бог е по – голям от земния си Син. Аз ви казвам, че тук ни говори небесния Христос, който е в Бог, защото само той може да каже “отивам си и пак ще дойда при вас”. Този Христос, Който казва, че си отива и пак ще се върне, изповядва че Бог е по-голям от Него.

Христос не свързва себе си с тялото в което живее, а с Бог, чрез Когото живее.

Всички думи на Христос са казани от Него със съзнанието на дошлият от Бог и живеещият чрез (във) Бог:

Иоана 14:11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене;

Иоана 16:28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца

Това са думите на Христос а по-долу ви припомням думите на Неговите ученици:

Иоана 16:30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

Не вземайте никоя Христова дума, като дума на земен човек. Христос е знаел какво ще бъде и как ще бъде, а това могат да знаят само живеещите в Бог и познаващите Него:

Иоана 7:29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

Нека не ви дотягат библейските цитати. Първо трябва да си припомним Христовите думи, ако искаме да си припомним Истината. В Словото е Живота, а аз мога само да ви го припомня и обясня. 

И отново се връщаме към Светия Дух. Христос и Светия Дух са тясно свързани, както свързани сме всички ние със Светия Дух. Вече сравнихме Светия Дух с Вохуман (Добра мисъл) от зороастраизма. В главата “Как се прави материя от мисъл” ние си направихме астрален свят в, който употребихме Мисълта за правене на наши Синове. Тази мисъл, казахме тогава може да ни роди един син, но по-късно от нея могата да се родят още синове и всички те ще са личности с различен характер и способности. Когато поставихме правилата и създадохме материалния свят ние поставихме Правилото на Живота. Най-красивото правило в материалния свят. Единственото правило не отнасящо се до материята. Правилото на Духа.

Какво е това правило?

Бог създава материялния свят, поставяйки правилата в него. Този свят той прави за своите Синове. На синовете си той дава тела в които да живеят, но как става съчетанието между тяло и Дух? За да изглежда правдоподобно казаното в Библията, трябва да ви разкажа една къса приказка по библейското сътворение:

Бог създал астралния свят. (Свят нематериален – създаден от Дух) И създал в него своите синове. Те били много щастливи, но бидейки Божии подобия, видели светлината и тъмнината в себе си. И помолили Бог да им помогне да се отърват от тъмнината. Бог им казал: “Има един единствен начин да се постигне това, но ще умрете.” Синовете Божи настоявали да получат тази възможност и тогава Бог създава материалния свят, чрез (под диктовката на) своите синове. Създавайки човека в материалния свят, Той създава и правилото чрез което във всяко човешко тяло ще живее един Божи син (дъщеря). Как става това?

Мисълта, която създава Божиите синове в нашия астрален свят, ще наречем Свети Дух, и тази мисъл ще пребивава навсякъде в материалния свят. И когато се роди човек на Земята, в него ще има част от Светия дух. Тази част от Светия Дух която е в нас, е като бяла страница от голямата Книга на Живота. Ако на тази страница изписваме добри мисли, добри думи и добри дела, в най-първия ред започва да се появява изписано нашето име. Когато изпишем името си със своята доброта и любов, ние добиваме правото да сме част от Голямата Книга на Живота. И ние оставаме в Светия Дух с нашето си съзнание. Обратното – ако не пишем с доброта и любов, нашето име няма да се появи на страницата и ние няма да добием място в Книгата на Живота. Тогава в края на нашия земен живот, тази част от Светия Дух, която е живяла в нас, ще остане в Цялото на Духа, но не със нашето съзнание. Един вид Светия Дух е изживял чрез нас живота ни на земята. Чрез нас, Светия Дух се е обогатил със познанието за добро и лошо. Всъщност в това се състои смисъла на земния живот. Светия Дух живее чрез нас на Земята и отделя Доброто от лошото.

Ако в земния си живот сме успели да определим лошото и да се разграничим от него, тогава в нас ще победи Доброто, и това ще е нашето разрешение да останем в Светия Дух със своето си съзнание. И това е, Правилото на Живота.

Зпомнете: Правилото на Живота е, Победата на Любовта над материалния свят. То е, което ни дава Вечния Живот.

Иоана 6:63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува

Ще ви го кажа по друг начин:                  

Аз Съм защото осъзнавам себе си. И не тялото осъзнава, а мисълта е която прави това. Тялото е преходно. То умира. Ако мисълта за нашето Аз остане да живее, тогава живота продължава и без тялото. Това е Истината, която Христос ни донесе, и някои не разбраха, а други забравиха.

Ще кажете, че мисълта не може да живее без тялото... Разбира се вече осъзнавате глупостта на подобно твърдение. Ако една мисъл може да бъде предадена от един на друг човек чрез телепатия, то значи, че същата мисъл е оцеляла в пътя си от единия до другия човек.

(“Пътят” на мисълта е в Светия Дух. Там сме и ние с нашата част от Него. И не е правилно да казваме, че мисълта ни пътува в Светия Дух, защото тя е в нас и в Него едновременно . И това което знаем ние, го знае и Той, а чрез Него биха могли да го знаят и други. В момента, в който, в нас се ражда една мисъл, тя става знание и на Светия Дух, и в същия момент друг би могъл да получи мисълта ни чрез Него. Това е същността на телепатията.)

Тялото е онова правило което създава по големи възможности за различия в преживяванията ни, които преживявания са нашето (на Светия Дух) училище за Добро и лошо. Това пожелахме от Отеца и това имаме. Бог ни предупреди, че ще умрем.

Божиите синове пожелали материалния свят за свое чистилище, се отказват от Живота с риск да не го получат никога вече. Отказвайки се от Вечния Живот те един вид умират, за да се пречистят от лошото в себе си.  Живеейки в нашите земни тела, Светия Дух живее Своя живот, познавайки чрез нас Добро и лошо. Всеки един от нас, има своята част от Светия Дух, като белият лист от Живота, върху  който пишем. И според правилото на Живота, с Любовта си оставаме в Бог, защото в Него е и Светия Дух. 

Когато осъзнаете това, което ви казах, ще разберете, защо Христос ни казва:

Матея 19:17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър.

Единствено добър е Бог, защото приема в себе си само доброто, а лошото отхвърля. Ако само чрез добротата си получаваме правото да живеем в Него, то значи че в Него има само Добро и той единствен е само Добър.

(Има ли наказание за лошо изживян живот? Ако има награда би трябвало да има и наказание. И понеже Бог е Добър, Той ни дава наградата, а наказанието е от нас и всеки си го избира сам. Но не мислете, че това ви дава шанс да си простите греховете и да избегнете наказанието. Само Бог прощава, а Той е във вас и ако не Го виждате сега, ще Го видите, когато трябва да съдите себе си, за да си определите наказанието.

Има ли наказание? Аз ви припомням Наградата. Наказанието оставям на вас.)

Искам отново да припомня – ние оставаме в Светия Дух, но нека не забравяме, че Той е част от Бога, Който го е създал като мисълта, в която живеят Божиите Синове. (Нали си спомняте как създавахме астрален свят?)

Светият Дух е добрата мисъл, която може да роди един Божи Син, или два, или толкова много колкото е необходимо. Всеки от тези Синове има своето съзнание на личност и всеки от тях познава Цялото наречено Свети Дух. В този смисъл всеки може да се нарече Свети Дух, защото е Светия Дух. Представете си, че вие сте първия роден Син в мисълта наречена Свети Дух. Тогава вие сте Светия Дух. Но по-късно се ражда и втори син в Светия Дух. Значи ли това, че вие вече не сте Светия Дух? Рабира се не. Но по тази логика и втория който е роден след вас може да твърди, че е Светия Дух. Разбира се че може, и това е напълно нормално. Така всеки роден в Светия Дух е част от Него, и е самия Свети Дух.

Получава се така, че всеки който е в Светия Дух има своето личностно самосъзнание, и едновременно с това има информацията за Цялото на Светия Дух. И точно това му дава правото да твърди, че е Светия Дух.

 Христос ни казва, че трябва да си иде, защото иначе няма да може да ни изпрати Светия Дух:

Иоана 16:5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

Иоана 16:6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

Иоана 16:7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

 

 Както вече знаем, Утешителят е Светия Дух. Христос е имал пред вид, че ако Той не си иде, Светия Дух няма да може да се обогати (приеме) с изживяното от Христос, на основата на която информация, Светия Дух да общува с нас. Това се доказва от следващия стих:

Иоана 16:14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

Ако Христос не си иде от земята, няма как Светия Дух да взема от неговото и да ни известява.

Но Светият Дух се намира в Бога като Негова мисъл. Казвам “като Негова мисъл”, за да ви е по-лесно да си го представите. Така и Христос се намира в Светия Дух. Той е Светия Дух, и е във нас като Светия Дух. И ние сме в Него, защото сме в Светия Дух. Нека да го направим по чисто и ясно. Христос казва:

Иоана 14:20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.

Знаем че Христос е в Светия Дух и е Светия Дух. Но Той е във Бог, като негова мисъл  (“Аз съм в Отца Си”). Ние пък сме в Светия Дух като част от него (“и вие в Мене”) и Той е във нас с онази малка част от цялото (“и Аз във вас”), която ще спечелим за себе си, пишейки върху белият лист с добротата и любовта си. В горния стих Христос ни го казва, и това са Истински Думи, а не символика.

Това е ясно казано, и ясно ви го припомням.

Христос често нарича себе си Син Божи, но в същото време иска да повярваме, че и ние като Него можем да постигнем Царството небесно, където ще бъдем подобни на Бог. Тук му е времето да спомена, че бидейки в земните си тела и невярвайки в Бог, ние сме коренно различни от това към което ни води Христос с учението на Бог. Царството небесно се постига чрез Словото, Вярата и Праведността. Какво значи това? За да постигнем нещо, ние първо трябва да имаме знанието за него. Като казвам знание, трябва да разбирате това по-скоро като Мъдрост. Не е достатъчно само да ни се каже, че има друг живот, който е вечен. Не мисля че има много хора на света, които само чрез това оскъдно знание ще повярват във Вечния Живот. Ако на света има сложни за разбиране неща, то колко по-сложно за разбиране е това което е извън света. Аз се опитвам да ви го обясня с помощта на земни сравнения. Когато започнете да разбирате това което четете, ще видите, че то няма да ви изглежда както при първото четене. Най-важното е, да не си изграждате в съзнанието строги правила за Бог и Вечния Живот. Има едно правило – Любов.

Ако някой променя това правило, той ви лъже. Ако някой добавя правила, той ви лъже. Това правило ни е дадено от Христос и то съдържа в себе си всички Божии заповеди:

 

Матея 22:36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

Матея 22:37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

Матея 22:38 Това е голямата и първа заповед.

Матея 22:39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

Матея 22:40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

 

Любов е, което ни учи Христос

 

Да обичаме Бог и да обичаме ближния си. Но още и:

 

Матея 5:43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

Матея 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Матея 5:45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

Матея 5:46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

Матея 5:47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

Матея 5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

 

 Ако някоя от Божиите заповеди ви отклонява от Любовта, то значи, че не сте разбрали правилно заповедта. Ако твърдите, че сте разбрали правилно заповедта и правилно я изпълнявате, но това ви отклонява от Любовта, значи трябва да се откажете от изпълнението на заповедта. Защото:

1 Иоаново 4:8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

 

          Сигурно ви правят впечатление честите повторения, които използвам. Това е за да не оставям място за погрешно разбиране. Знам, че понякога структурната постройка се губи в лабиринта на обясненията, и прескача от тема на тема. Това е защото земната логика и думи са непълни за обясняване на Бог и Вечния Живот. Вече ви казах, че човек е свикнал да приема думата като смисъл на нещата, а не като начин да се обясни смисъла.

Нищо не е толкова строго определено в смисъла, си както думата се опитва да покаже. Нека вземем за пример думата “раждам”. Проста и ясна дума. Така си мислите вие. Според вас думата раждам се отнася само до жената. Защото само тя може да роди дете, което да е като нас хората, което е друг човек . Значи “раждам” е онова действие на жената, което дава живот на друго човешко същество на земята. (Същото се отнася за всяко живо същество.) Сега ще ви покажа, че тази дума има и друг смисъл.

          Докато Павел е бил затворен заради проповядването на Христовото учение, е имал при себе си един младеж за помощник. Пишейки на неговият господар Филимон, осветеният Павел казва:

Филимон 1:9 пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

Филимон 1:10 ти се моля за моето чадо Онисима, когото родих в оковите си,

 

Онисим е бил слуга на Филимон, когото той изпраща да прислугва на осветеният Павел по време на неговото затворничество. Защо казва Павел, че е родил Онисима? Отговорът е прост. Нашите майки ни раждат за живот в този свят, а Павел е родил Онисим за Вечен Живот. Ако имате Бога и накарате и други да повярват с мъдрост в Него, то вие сте родили този човек за Вечния Живот (Царството небесно). Ето ви друго значение на думата “раждам”. Всъщност смисъла е един и същ: има раждане за земния живот и раждане за Вечния Живот.

Сега вече знаем, че хората се различавт по това, че някои освен за земния живот са родени и за Вечния Живот. Родените за Вечния Живот са дарени с възможността, блгодарение на Вярата и Мъдростта си, да имат Бог още в този свят. Христос ни го е обещал:

Иоана 14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

 

Иоана 14:23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

 

А сега нека отново се върнем към Псалм 82:

 

Псалми 82:1 (По слав. 81). Асафов псалом.

Бог стои в Божия събор,

Съди всред боговете.

Псалми 82:2 До кога ще съдите несправедливо,

И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)

Псалми 82:3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето;

Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

Псалми 82:4 Избавяйте сиромаха и немотния,

Отървавайте ги от ръката на нечестивите.

Псалми 82:5 Те не знаят нито разбират,

Ходят насам натам в тъмнина;

Всичките основи на земята се разклащат.

Псалми 82:6 Аз рекох: Богове сте вие;

Всички сте синове на Всевишния.

Псалми 82:7 А при все това вие ще умрете като човеци,

И ще паднете като един от князете.

Псалми 82:8 Стани, Боже, съди земята;

Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.

 

Кой е Божият събор, и кои са боговете, всред които Бог съди?

Ще ви кажа, но преди това искам да ви припомня нещо друго.

Христос ни обеща да ни се яви, ако пазим заповедите Му и Го обичаме. Той ни обеща ако Го любим и пазим заповедите Му, да дойде с Отца и да направят обиталище в нас. Бог ни обеща:

Откровение 21:7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

 

Спомнете си и:

Иоана 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

Иоана 1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

 

Виждате ли как ни става все по-лесно да разбираме Словото? Когато обичаме Бог и Христос и пазим заповедите (а те са, Любов), и когато с мъдростта си познаем Бог, тогава ние сме родени не в тяло от плътска похот, защото имаме вече това рождение, а сме родени от Бога. Тогава ние сме победили материалния свят и сме станали синове на Бога, както Той казва в един от горните стихове. И естествено, както Христос е обещал, Той и Отеца правят обиталище в нас и ние можем да разговаряме с Бог в Божия събор. Боговете на които Бог говори са обичащите Бог, родените от Него, родените за Вечен Живот. Тези в които Бог е направил обиталище. Защото още в този свят ще можем да разговаряме с Бог. И тогава Бог ще може да ни каже думите от Псалм 82. Тогава Бог ще може да изисква от нас: “Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.” И ще ни предупреждава, че “Те не знаят нито разбират,Ходят насам натам в тъмнина”. Родените за Вечен Живот са тези на които Бог казва, че са богове, защото са синове на Всевишния, но ще умрат като човеци. В плътта си ще умрат родените от Бог, но с Дух ще живеят в Бога. И това не е превилегия на определена каста, или религия. Бог има такова наследство от свои синове всред всички народи. И ако някой каже, че в някой народ Бог няма такова наследство – заблуден е.

А кои са ходещите в тъмнина? Тези които нямат Словото в себе си. Те не могат да имат Вярата и затова по пътя си не вървят с Праведността. Пътят към светлината започва в Словото и само чрез него ще се спаси светът.

А Словото е Мъдрост.

Много отдавна си мислех, че всички сме деца на Бога. Погледнато по-общо, това би могло да изглежда вярно, защото всичко е създадено от Бог и е във Бог. Както Павел казва:

Деяния 17:28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме;

 

Погледнато от този ъгъл, животните също са деца на Бога. Те също са създадени от Него.

Сега вече знам и вие знаете, че не сме Божии чеда, докато не познаем Бог.

Не сме Божии, докато не сме родени от Бог.

Каква полза от Духа в нас, ако не се грижим за неговото израстване, и не е ли обида за Духа, ако го пренебрегваме?

И как можем да казваме че сме Божии, ако пренебрегваме Божието в себе си?

          И сега е толкова лесно да разберем смисъла, който Христос е вложил, казвайки за себе си, че е Син Божи. Сега можем да разберем, защо Христос е Бог но е по-малък от Отеца и “седи от дясната Му страна”. И вярвам, вече не ви е нужно да ви припомням какво значи:

          Псалми 110:1

Давидов псалом

Иехова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми

Докле положа враговете за твое подножие.

 

Защо е това специално отношение на Бог към Христос? Това също има своето обяснение. Нека си припомним Христос, защото аз обичам да припомням Словото:

Иоана 10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

 

Ще ви обясня този стих но първо искам да ви припомня как е наричан Христос:

Откровение 1:5 и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. ....................

 

Колосяни 1:18 И глава на тялото на църквата е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

           

          Теолозите (църквата) не обичат тези стихове. Защото не могат да дадат логично обяснение за тях.

Христос не може, поради своето възкресение да се счита за първороден от мъртвите, защото преди това, самият Той измолва от Бог, възкресяването на Лазар. Много преди това е известно възкръсването което Илия е измолил от Бог за детето на жената, в чиито дом е живял:

3 Царе 17:21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

3 Царе 17:22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

Всъщност става дума за “първороден” а не “първовъзкръснал”.

И понеже Христос не е “първороден от мъртвите” поради своето възкресение, теолозите казват: “Той е първороден от мъртвите, защото дава право на мъртвите да се родят за вечния живот.” Не мисля, че трябва да влизам в спор с подобно тълкуване. То просто е логически неиздържано. Но все пак ще кажа, че според Библията само в един стих са споменати трима, които са постигнали Вечния Живот преди Христос да дойде на земята в тяло:

Матея 22:31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

Матея 22:32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

Тези думи на Христос показват, че изброените Негови предци, са живи в Бога. Което е доказателство, че обяснението на църквата е невярно. И преди Христос хората са получавали Вечния Живот чрез Вярата си.

Христос е, Който ни донесе учението на Бог, и обясни Бог, за да направи Царството небесно достъпно за всички ни, чрез Мъдрост (Слово).

Какво значи определението “първороден от мъртвите”?

Спомнете си какво Бог каза за дървото на познанието:

Битие 2:16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

Битие 2:17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

 

(Спомнете си и “приказката”, която ви разказах за молбата на Божиите синове към Отеца, да се отърват от тъмнината /лошото/ в себе си.) Човекът ял от дървото на познаване доброто и лошото и... умрял. Загубил вечния си живот, който имал в Бога и започнал да се пречиства от лошото на земята за да се върне добър в Бога.

Ето виждате ли, че погледнато от страната на Живия Бог, ние сме мъртви. Защото казах ви вече, този живот не е истинския. Другия е Истинския Живот. И можем да станем Живи, ако се родим от Бог чрез Любовта си. Това казва и осветения Йоан:

1 Иоаново 3:14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

 

Хайде да погледнем в Библията и да видим, кой е първият известен ни човек, върнал се за Вечен Живот в Бога:

Битие 5:24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.

Ето първият човек, когото Бог е взел. Не се казва че е умрял, а че е взет от Бога. В Послание към евреите Павел казва:

Евреи 11:5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

 

 Адам е “първият”, а Енох е “осмият” (в Библията е посочен като седми, но е пропуснат Каин) и с праведността си е получил Христовата привилегия да се пресели при Бога с тялото си. И той е първият който е роден от “мъртвите”. Ако приемем, че Библията е Книгата, на която може да се вярва за родословието на земния човек, то значи че Христос, наричан “първороден от мъртвите”, е живял на земята като Енох. И нищо чудно, защото пак Христос ни казва, че:

Иоана 8:58 ...... Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

Авраам е бащата на дванадесетте израилски племена и е живял много преди Христос да дойде в тяло на земята.

Това е което аз мога да ви кажа, за Първородения от мъртвите. Като подкрепа към казаното от мене ще ви припомня казаното от Павел в “Послание към Римляните”:

Римляни 8:29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

 

          Спомнете си как представихме Светия Дух. Ако Христос е първият от мъртвите, роден от Бога, то всички родени по-късно са Негови Братя.

          Сега вече може да се върнем към обяснението на:

Иоана 10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

          След като вече знаем, че Христос е първият от мъртвите, Който е получил Истинския  Живот можем да оценим горните думи. И тяхното значение е еднакво с тяхното звучене.

          Христос е давал Живота си за хората и пак си го е вземал. Отказвал се е многократно от Вечния си Живот за да дойде на земята заради нас и после пак си го е вземал. Затова го обича Отеца.

Ако отнесете тези думи към неговото разпъване и възкръсване, то казаното няма да звучи вярно. Когато Христос го е казъл, Той още не е бил възкръснал, за да са верни думите му “и пак си го вземам обратно”.

 

Иоана 10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам.

          Този стих ви показва, че не се говори за земната смърт на Христос, където земният му живот е бил отнет на кръста. Никой не отнема Живота на Христос, но Той от себе си го дава. Надявам се вече разбрахте че с “Ж” изписвам Вечния Живот. Защо и как Христос дава Живота си?

          Нужно е пак да ви го разкажа като приказка:

          След като Бог изпълнил желанието на своите синове, Те (Синовете Божии) заживели на земята в човешки тела, и чрез живота в материалния свят познали доброто и лошото. Ще си позволя да изразя мнението, че в началото на земята, освен Адам и Ева, е имало и други синове Божии. Но за да не внасям объркване, ще се стремя да се придържам към библейската история. Тогава в началото, Духът на Синовете в Техните тела, е помнел своето начало в Бог. Или по-точно казано, било е необходимо не такова голямо усилие, за да си припомни Духът от къде идва. За Синовете Божии това е било една забавна игра, която им е помагала да познаят доброто и лошото, и да ги разграничат едно от друго в себе си. Не мисля, че ще сгреша, ако кажа, че това продължава и сега да е една забавна игра.

Заедно със Синовете Божии, които живеели в тяло на земята е имало и обикновени човеци – човеците, които в глава 2 на Битие са създадени от земна пръст. Тези човеци са имали в себе си Светия Дух но не са го познавали, както са познавали себе си в Бога Божиите синове. Същото е и в днешно време. (Вече казахме, че ставаме Божии синове, когато познаем Бога и се родим от Него.) Тези са човеците за които е писано, че Божиите синове са си вземали жени от дъщерите им:

Битие 6:1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

Битие 6:2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

 

Теологията се опитва да тълкува “Божиите синове” от горния стих, отново като небесни ангели. (Естествено е, където не може да се обяснят Божиите Синове според църковния канон, да се обясняват с ангелите) Аз не намирам логично основание за подобно тълкуване. Никъде в Библията няма информация за ангели, които са живели на земята като човеци. Ангели са се появявали като човеци в определени техни мисии, но не е известно от Библията, те да са живели на земята. А и вече ви обясних същността на ангелите.

Отваряйки отново дума за ангелите, искам да отправя едно предупреждение: не се смятайте за по-висши от ангелите, защото докато не сте родени за Живота вие сте по-низши от тях, а когато Бог ви роди и станете синове Божии, това мое предупреждение ще ви се струва смешно.

На някои им се струват смешни изрази като “родени от Бога”, “родени за Живота” или “Божии синове”. Това е много нормално за земното знание, с което живее земния човек. И на мен сега ми се струва смешен земния стремеж към 50, 60 или 70 години охолен, земен живот, без Истината, която Христос ни донесе. Човек казва: “Аз виждам този живот и искам сега и тук да живея добре”. Това ми прилича на знанието на човек, роден в затвора. Той е виждал само живота между стените на затвора, но когато му се каже – бъди добър, защото има и друг, по-добър живот, той казва : “аз искам сега и тук да живея добре”.

Аз ви казах, че всичко в този свят има своя смисъл. Нима човекът е толкова глупав да мисли, че животът му на земята няма никакво значение и смисъл. В глупостта си, човек е превърнал земните удоволствия, в смисъл на своя живот.

          Разказах ви приказката за това как Синовете Божии заживели на земята в човешки тела. Сега знаете как те “умрели”, отказвайки се от Истинския Живот, и заживели на земята земния живот. Тези от Синовете Божии, които успеят да запълнят с Добро своя лист от Книгата на Живота, се връщат в Цялото със своето съзнание (личност). Първи е направил това Енох, и то както никой друг до сега – без да вкуси земна смърт. Енох е първият който се е родил от “мъртвите”. И като уточнение към това искам пак да поясня: живи са само имащите Вечния Живот. Ако Енох е “първороденият от мъртвите”, тогава защо Христос е наричан с това име?

Продължаваме с приказката.

След като Енох бил прибран от Бога, той естествено разговарял с Него и му казал: “Ти беше прав, Татко. Ние мислехме, че отказвайки се от Живота, отиваме в една приятна игра, която можем да прекратим когато си поискаме. В оня свят, Аз рабрах че материята в която живеем, ни кара да забравим Тебе, чрез Когото Живеем, с което губим и Живота си. Материята е добро място за пречистване на Духа, но на човек му е нужно учение, което да му припомня Истината за Царството небесно.” Така говорил Енох на Бог и двамата решили да оставят на земята учение, което да припомня на хората. Това учение идва в света чрез различните учения (религии) за Бог, но някой е трябвало да донесе религиите на земята. И понеже Първороденият от мъртвите е направил предложението, Той измолил Бог да Му разреши да направи това.

Първата известна и записана религия за Бог е тази дадена на света от Заратустра. Вече ви описах накратко раждането и делото на този пророк на Бога. Знаете  какво учи зороастраизма. След като знаете всичко това и го сравните с Христос и Неговото учение, може да кажете, че двете си приличат, повече от допустимите норми за случайност. Очевидно е, че Заратустра е Син Божи, отказал се от Живота за да слезе на земята с Божието учение? По – късно в друг район на земята се появяват подходящи условия за това учение и Буда се ражда на земята, за да даде Божието учение. Не казвайте, че будзма не прилича на християнското учение за Бог. Аз ще ви покажа, че е същото. Имайте търпение. След Буда се ражда Христос и отново носи учението за Бог. Ще спра до тука без да включа Мохамад в това число. Съображенията си ще изложа малко по-долу.

Значи Заратустра, Буда и Христос носят Божието учение. И всички те доказват, че са имали Бог в себе си. Значи за всички тях може да кажем, че са били изпратени от Бог. Което пък значи, че са имали Живота и са се отказали от него заради нас, за да ни донесат Божието учение.

И пак да си припомним думите на Христос:

Иоана 10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

Той не казва “дадох”,  за да мислим, че говори само за идването си като Христос, а казва “давам”. Това продължително време на глагола показва многократност на действието. И ако потърсим тази многократност, ще я намерим в Заратустра и Буда, което ме кара да ви кажа:

Енох, Заратустра, Буда и Христос са една и съща личност, многократно отказвала се от Живота заради нас. Можем ли да намерим друга подобна личност в Библията, за да докажем, че казаното от мен е възможно.

Знаем от Библията, че Авраам е бащата на Еврейския народ. И естествено когато той е живял, все още не е съществувал Закона, даден на евреите от Моисей. В този закон се дава задължението на всички да плащат десятък на Бога, чрез племето на Левитите.

Но много преди това, Авраам водил битка с Ходологомор и царете, и ги победил. Връщайки се от битката, той бил посрещнат в Савинската долина от Содомския цар и от Салимският цар Мелхиседек, който бил и служител на Бога.

Битие 14:18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино .

На този свещенник, посрещнал го с хляб и вино, Авраам дава десетък от взетата плячка.

В един от псалмите, Христос получава от Бог свещенничеството по чина на Мелхиседек:

          Псалми 110:4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза:

Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

Което значи, че Христос става свещеник на Бога, за тези, които доброволно, без задължение по закона, Го приемат, както Авраам, доброволно и без задължение по закона, даде десятък на Мелхиседек. С този си акт, Авраам поставя Мелхиседек по-високо от себе си в духовната йерархия.

За Мелхиседек в Библията не е казано много. Той няма род, няма година на раждане или смърт. Няма майка или баща. И по-интересното за него е, че Христос наследява неговия свещеннически чин, и че и той като Христос е обичал да гощава с хляб и вино. Това е човека, който е седял по-високо от Авраам.

Мелхиседек е човека, за който бихме могли да кажем, че е Христос в по-ранно време.

Мисля, че вече ви е ясно как Христос дава Живота си и пак си го взема? Мое лично мнение е, че не е лесно да си дадеш Живота. Вече знаем, че материалния свят може да ни накара да забравим Истината за Бог, но въпреки този риск, Христос си дава Живота за нас и съумява пак да си го вземе обратно. Затова Го обича Бог. Ако такава личност не можем да обичаме, как можем да твърдим, че познаваме Любовта?

И някои вече напират с въпроса: Щом Христос го прави, 

 

Възможно ли е прераждането?

 

          В една от “приказките” разбрахме, че този свят е направен заради синовете Божии. Отказвайки се от Вечния Живот, те слизат на земята за да изживеят земния живот в човешко тяло. Значи духът “слиза”, в този свят с правила, за да живее в земно, човешко тяло. Или казано по друг начин, Духът се “ражда” за земен живот. Когато тялото умре, тази част от Духа, която е живяла в него, остава в Цялото. И казахме, че ако човек е живял добър живот, с Вярата и знанието за Бог, тогава тази негова част от Духа, остава в Цялото с името (съзнанието) на човека. И това е Живота, който получаваме като награда. Но, ако нашият живот е минал без знанието и Вярата в Бог, и без осъзнаване и разграничаване на Добро и лошо, тогава Духът остава в цялото, но без съзнанието на човека в който е живял. И това е истинската смърт, защото губейки своето самосъзнание, човек губи себе си. Затова е казано, че Духът е който живее, не тялото. Ако вашето тяло е живо, но вие не осъзнавате себе си, тогава вие сте мъртви. Мой приятел катастрофира с мотоциклет. Тялото му продължи да живее, поддържано от медицински машини, но мозъкът му не показваше никаква активност. Той беше мъртъв в живото си тяло. И още преди да спрат животоподдържащите машини, той беше мъртъв за света.

          Какво става с човешкия Дух, когато човек не заслужи правото на Живот?

Вече обяснихме Светия Дух, като едно Цяло, в Което живеят Синовете Божии, които са получили правото на Живот. И казахме , че всеки от тях има знанието за своята личност и едновременно с това има знанието за Цялото. Всеки Син Божи, познавайки Цялото, може да каже че има Цялото, и е личността която остава, според наградата си от земния живот. По подобен начин, всяка частица от Духа, живееща в някой от нас, познава Цялото, но това ни става известно, когато повярваме истински. Ако не повярваме, тя ще остане в Цялото със своята информация за земния си живот, и ще остане просто като иформация в Цялото. Когато някой друг човек се роди, заедно с Духът, който отива в него, ще отиде и тази информация, защото всяка част на Духа съдържа всичката информация на Цялото. Тогава можем да кажем, че Духът се е “преродил” в друго тяло на земята. Това обаче, няма никакво значение за никой от нас. Глупаво е да се мисли, че “ако в този живот не успея да стана безсмъртен, ще го направя в следващото си прераждане”. В “следващото си прераждане” вие вече не помните себе си от “предишния” си живот. В “следващото прераждане” вие сте друга личност и ако тази личност успее да спечели Живота, тогава безсмъртна остава последната, а не предишната личност, която се е надявала на прераждането. Но – ще кажете – духът помни всичките ни животи. И аз това ви казах. Но не забравяйте как ви го казах. Духът помни всичко като информация.

Информацията на Духа  не е наш Живот, а живот на Духа. Нашият Живот в Духа е това, което сме ние като личностно самоосъзнаване.

Животът е осъзнаването, че Аз Съм.  Животът на Земята е периодът от раждането до смъртта, и понеже в Истинския Живот няма смърт, можем да заключим че думата “живот” е неподходяща за там. Там е неуместно да се каже “Аз живея”. Там е достатъчно да кажем – Аз Съм. Сега вече ви е ясно, защо Бог се нарича Аз Съм, и защо Той Е Живота. Сега ви е ясно, защо спечелилите Вечния Живот, са подобни на Бог.

(И идва времето да ви обясня, как всеки един от шестте милиарда човека, могат да кажат, че света е тяхна илюзия. Като знаем, че във всеки от нас е Светия Дух, то може да се каже, че чрез нас той изживява своята илюзия, която всъщност е илюзия на всеки един от нас. Или по просто казано – ние сме един Негов сън. Всеки един от нас е Негова мисъл, и затова сме част от Него, или Него самият, защото мислите са личността.

Това пояснение се отнася към учението на Буда. Прочетете го няколко пъти.)

Будизма ни кара да вярваме в прераждането. Виждате обаче, че той учи същото, което учи и Христос, но за съжаление не доизяснява добре на своите последователи, в какво се състои това прераждане. Може би причината за това, е грешното разбиране, а не грешното представяне на това учение от Буда.          

Сега някой ще ме попита, защо ако Първороденият от мъртвите е дошъл като Буда, не е дал същото учение, което Христос ни дава по-късно? Вече казахме, че не бива да се поставят правила на Вярата. Всяка религия идва, според вече появили се определени условия за нейното приемане. В индийската цивилизация по времето на Буда е имало условия, подходящи за приемането на учението на Буда и то е дадено на хората точно по подходящия начин. И този начин е определен от предхождащото го знание за Живота. Както вече казахме, това учение съвсем не е грешно, а е грешно разбрано.

Но Христос може да се преражда, ще продължат да настояват някои. Да, но той го прави, след като е получил Живота от Отеца, и се преражда със знанието, че идва от Бога. (Идвайки от Бога, той е Негово лице, защото като Негова “мисъл”, е Негово проявление.) И това разрешение Той е получил от Бог:

Иоана 10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

 

 Сигурен съм, че правилното земно звучене е: “Това разрешение получих от Отца Си”. Защото заповедта е задължително правило. Бог не ни обича заради правилата, а заради нашата любов. В подкрепа на това, ще ви цитирам още един стих с думите на Христос:

Иоана 12:50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

 

Очевидно е, че “заповед” се използва като “разрешение”.

Бих искал да е ясно, че Христос не слиза на земята по заповед, а по Любов.

За да ни научи

         

Да не поставяме правила на Вярата

 

          Тук ще ви отговоря, защо не поставих Мухамад на едно с Енох, Заратустра, Буда и Христос. Моисей също не поставих там. Защото и Мухамад и Моисей поставят правила във Вярата. А правилата пречат. Казахме вече, че правилата са които направиха материалния свят и затова той не е истински. Истински е Духа и не можем да го постигнем, ако използваме правила. Правилата поставят граници. А граници има само в материалния свят. В Духа граници няма. Чрез правилата (законите) можем да познаем само лошото (греха) в земния живот, но няма да познаем Истината за Вечния Живот. Така е и казано в Библията:

Римляни 3:20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

 

Това се е опитал Христос да обясни на евреите, отнемайки правилата от закона, и давайки им Любовта като единствено “правило”:

Матея 22:37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

Матея 22:38 Това е голямата и първа заповед.

Матея 22:39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

Матея 22:40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

 

Виждате, че и двете правила (заповеди) са отнесени към Духа във нас – ДА ОБИЧАМЕ.

Моисей, давайки закона на евреите, е искал да култивира чрез правилата, способността на човека да разграничава добро и лошо. Всъщност нали затова Синовете Божии са дошли на земята – да се научат да разграничават доброто от лошото.

Христос идва за да обясни Царството небесно, но именно закона е който пречи на евреите да приемат учението на Бог. Правилата пречат на евреите във Вярата им. Това е доказателство, че земното мрази Духа, и пречи на човека да Го познае.

Аз давам за пример Христос като разрушител на правилата във Вярата. Но защо тогава християнските църкви са създали толкова правила? Множественото число на църквите присъства заради НЕЗНАНИЕТО и ПАРИТЕ, а правилата ги има поради НЕЗНАНИЕ и НЕРАЗБИРАНЕ на Словото. Когато аз говоря за Бог и Царството небесно (Вечния Живот), вие не трябва да разбирате “църквата”. Когато казваме “държава”, ние мислим за правителството, а би трябвало да мислим за народа. Когато казваме “църква” ние мислим за институцията, а трябва да мислим за хората събрани в една общност в името на Бога. Църковната власт (ръководство) се опитва да обяснява Словото със земното знание, което имат нейните ръководители. Случвало се е, тези ръководители да са се стремели, към земна, политическа и икономическа власт, чрез църквата. Познати са случаи, когато именно тези църковни ръководители са променяли учението за своите земни нужди . Твърди се, че Библията не е променяна, защото, като Боговдъхновена тя се пази от Бог. Вече ви казах, че Бог не се намесва в земния живот. Той ни го е дал да се учим и всички проблеми на земята са си само наши. Наш проблем е и промяната на Библията и ние трябва да си го оправим. Ще ви дам само няколко доказателства за промяна на Библията:

 

Revelation 7:15 Therefore are they before the throne of God, and serve him day and night in his temple: and he that sitteth on the throne shall dwell among them. (King James Version)

 

Откровение 7:15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.  (Българско Издание 1938 г.)

 

Откровение 7:15 Затова са пред престола на Бога , Комуто и служат денем и нощем в Неговият храм ; и Тоя , Който седи на престола ще се всели в тях . (Българско Издание 1925)

 

Revelation 7:15 That is why they stand before God’s throne and serve Him day and night in His temple . He, Who sits on the throne, will protect them with His presence. (Today’s English Version)

 

Виждате как в първия превод е казано: “ще обитава между тях”.

Във вторият превод е: “ще разпростре скинията Си върху тях”

В третия превод е: “Тоя, Който седи на престола ще се всели в тях “

И в четвъртия превод е: “ще ги пази с присъствието си”.

 

Няма нужда да коментирам тези абсолютно различни по смисъла си преводи.

Вече ви споменах за променянето на Библията, чрез курсив. Ето ви дръстичен пример за това:

1 Иоаново 5:4 Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра.

 

Думата “спечелила”е добавена дума, липсваща в оригиналния текст. Ако прочетете стиха без тази дума, ще видите, че значението се променя коренно. Тогава нашата Вяра, ще е победила света. Но с поставянето на думичката се получава, че победителя е спечелил нашата Вяра.

Или как да коментираме следния стих:

 

Лука 14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Според този стих, Христос изисква от следващите го да намразят майките си и бащите си, жените си, децата си, братята и сестрите си, за да станат негови ученици. Ако сте чели поне едно от Евангелията в Новия Завет, ще разберете абсурда на този стих. Христос, който ни учи да обичаме дори враговете си, не би изисквал от нас да мразим родителите  и близките си. Като доказателство за неверността на този стих, мога да цитирам много други стихове. Ето ви един пример:

Матея 19:16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

Матея 19:17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

Матея 19:18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

Матея 19:19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

Матея 19:20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

Матея 19:21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

 

Тук е видно, че едно от условията преди да последваме Христос е да почитаме баща си и майка си и да обичаме ближния си, както себе си.Ако се върнете две страници назад, ще намерите друг пример в който Христос ни учи да обичаме.

Защо, тогава в Евангелие на Лука е написано, че трябва да мразим?

За да мога аз да ви докажа, че и в Библията може да има грешки, защото и тя е в света на материята.

       

Материята е правило и всичко в нея е променливо и преходно. Преходността е основното правило на материята. За Духа има едно правило и то е от Духа. И това правило е Любов.

 

Юдеите, някои християнски секти и мюсулманите, са създали правила за служене на Бога. Те му принасят жертви, или плащат десятък, или служат на Бога с материални ценности. Нека видим какво казва Бог по този повод:

 

Псалми 50:9 Не ща да приема юнец от къщата ти,

Нито козли от стадата ти;

Псалми 50:10 Защото Мои са всичките горски зверове,

И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

Псалми 50:11 Познавам всичките планински птици,

И полските зверове са в ума Ми.

Псалми 50:12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;

Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

Псалми 50:13 Ще ям ли Аз месо от юнци?

Ще пия ли кръв от козли?

Псалми 50:14 Принеси Богу жертва на хваление,

И изпълни на Всевишния обреците си;

 

Аз няма да коментирам този псалм. Достатъчно е да ви го припомня. И друго искам отново да ви припомня:

 

Иоана 4:24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.  

 

Още искам да ви кажа, че всички ритуални правила за служене на Бога, са ограничение на Вярата. 

Аз не ви карам да осъдите тези, които ви поставят в рамките на правилата. Те не знаят. Аз не ви карам да ги мразите. Христос ви каза – обичайте ги. Те не знаят.

Мухамад даде исляма на арабите. И в него половината е истина. А другата половина е правило.

Авраам постигна Живота с Вярата си и Мухамад е разбрал това. И него той поставя като пример за Вярата ни, а не закона. Мухамад също е знаел, че Христос е от Бога и го е смятъл за пророк. Мухамад е знаел, но защо не го е обяснил както Христос го прави? Защо той изглежда толкова объркан в своите поучения? Вече ви цитирах Корана, където е казано, че:

Коран 2:62 Онези , които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят .

 

Също е казано:

Коран 4:136 О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник,

          И в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник,

          И в Писанието, което е низпослал преди!

 

          “Писанието” което е низпослал преди са Тората и Евангелието на Христос.

Мухамад ни кара да вярваме в писанието и признава спасението на юдеи и християни, но в същото време казва:

         

Коран 5:51 О, вярващи, не вземайте юдеите и християните за ближни!

Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях.

          Аллах не напътва хората – угнетители.

 

          Последния ред на този стих показва, че Мухамад е считал юдеите и християните за угнетители. Вероятно защото не са признавали Исляма за път към Бога. Това не може да бъде причина да се проповядва омраза между хората. Който проповядва смърт, към смъртта ви води.

         

          Коран 4:89 ....................................................................................................

А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където заварите

          ....................................................................................................

         

          Според Корана, Аллах е милосърден, премъдър, избавител, добър... И ние знаем, че Той е такъв. Но защо тогава Неговият пратеник, толкова често ни заплашва с Бог. Защо Мухамад иска да ни изпрати при Добрия Бог с оръжие в ръката, с омраза и ненавист в сърцето.

          Ще ви цитирам един логически абсурд от Корана:

Коран 2:6 За онези, които не повярваха, за тях е все едно дали си ги предупредил, или не си предупредил – те не вярват.

Коран 2:7 Аллах е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред техните погледи има преграда. За тях има огромно мъчение.

Кой е този, който може да си помисли, че Бог ще запечата сърцето на някого, за да не повярва той, и после да го измъчва заради неверието му.

Показах грешки в Библията, показвам и в Корана.

          Аз не съдя Исляма. Но мога да го упреквам. Аз ви казвам, че половината в него е Истина. Махнете земните правила от него, и оставете само правилото, което ви дава Живота. А това правило е Любовта. Кой може да ме осъди за тези мои думи? Аз ви припомням, че трябва да обичате, и то е добро за всички. Правилата свършиха своята работа. Сега е време да ги заменим с Любов.

          Не отнемайте един другиму правото на собствена религия. Когато махнете правилата от своите религии, ще видите, че пътят е един и същ – Любов (Добро). Павел също ни учи, че ако обвиним в грях друга религия, и ние нямаме предимство пред нея:

Римляни 3:9 Тогава що? Имаме ли ние някакво предимство? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

И ако все още се съмнявате в моите думи и в думите на Павел, или не знаете как да обичате, ще ви цитирам отново Библията. Изпълнявайте казаното в този псалм и ще познаете Любовта.

 

Псалми 15:1 (По слав. 14). Давидов псалом.

Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?

Кой ще живее в Твоя свет хълм?

Псалми 15:2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда,

И който говори истина от сърцето си;

Псалми 15:3 Който не одумва с езика си,

Нито струва зло на приятеля си,

Нито приема да хвърли укор против ближния си,

Псалми 15:4 Пред чиито очи е презрян безчестният;

Но той почита ония, които се боят от Господа;

Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;

Псалми 15:5 Който не дава парите си с лихва,

Нито приема подкуп против невинния.

Който прави това няма да се поклати до века.

 

Няма съмнение, кои ще живеят при Бога. Но този псалм е само пример, и не го правете правило.

И между другото искам да ви покажа, как някой е решил, че знае повече от Давид. В стих 3 е добавено “да хвърли”. Но аз ви казвам, че Давид го е казал истински, защото правите грях, не само ако хвърлите, но и ако приемете укор от някого против ближния си. Грях е не само злословенето, но и приемането на злословието.

Ето че стигнахме и до греха. Какво е грях? 

Лесен въпрос. Всичко, което не е Добро е лошо, а лошото е грях. Понякога на някои хора им е трудно да разграничат Доброто от лошото. Как трябва да го правим? Ще ви дам няколко примера. Добро е  да се отнасяте с другите  така, както искате другите да се отнасят с вас. (Изключвам възможността да сте мазохист/ка, или друг извратен тип.) Добро е, да не навреждате на другите по какъвто и да е начин. Добро е да обичате Бог(Духа). Добро е да обичате всички хора, както обичате себе си. И когато правите Добро, то е добро първо за вас, а после за другите. Прелюбодейството и развратът са лоши, защото помагат на плътското във вас да надделее над духовното. Прелюбодейство е, когато плътското е победило любовта. Влечението към материалното в света, ни отделя от Духа в нас.

Основното противоборство е между материята и Духа, и в тази борба ние трябва да стоим на страната на Духа. Противното е грях.

Грях... Аз не искам да поставям правила в тази материя. Вярата ви ще ви помогне, да определите за себе си тези мъгляви граници.

          Кое е добро? Ако сте християни или будисти, когато се съмнявате в правилността на постъпката си, задайте си въпроса: “Какво би направил Христос или Буда в случая?”

Страх ме е да дам същия съвет на мюсулманите, защото биха могли да сбъркат. Аз съм убеден, че Мухамад е бил много добър човек, но времето и обстоятелствата са го накарали да даде специални правила на учението си. Сега времената са други и Исляма трябва да ревизира своята доктрина. Мюсулмани, приемете че свещенната война Джихат, трябва да се води със добра дума, добра ръка (добри дела) и Вяра в Добрия Бог. Научете добре думите на Христос (Иса), който е и ваш пророк, и следвайте учението му, защото то е от Бога. В Корана е казано:

Коран 3:59 Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам.

Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.

Нима някой мюсулманин може да си помисли, че сътвореният от Бога по Адамов пример, може да бъде грешен в своите слова и дела!? Затова и на мюсулманите ще кажа: Ако се съмнявате в делата си, задайте си въпроса – “Какво би направил Иса в този случай?” Аз имам в дома си Корана. Имайте и вие в домовете си книгите на Новия Завет. Това не е грях, а Добро. Ако търсиш мъдрост, добро вършиш. А Доброто е път към Бога. И ако някой ви забранява да търсите Доброто – той не знае.

На юдеите ще кажа: Не е късно!

Законът е земно правило, а в земното е грехът. В познаването на греха няма път към Бога. Пътят е в познаване на Любовта.

Зороастрианите знаят. А правилата са от света.

Не искам да звуча нескромно поучително. А и колкото повече говорим за греха, толкова по-близо идва той до нас. Нека разговорите ни бъдат за Доброто и Любовта. Те са които ще ни отведат при Бога.

Едва ли ще мога да кажа по-добри думи за Любовта от осветения Павел:

1 Коринтяни 13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

1 Коринтяни 13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

1 Коринтяни 13:3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

1 Коринтяни 13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

1 Коринтяни 13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

1 Коринтяни 13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

1 Коринтяни 13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

1 Коринтяни 13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

.....................................................................................................

1 Коринтяни 13:13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

         

          Това Е. Не правете правила, за познаванена на греха. Търсете да познаете Любовта.

Чрез познаването на греха, ние се отвръщаме от него, за да се обърнем към Доброто и Любовта. Те са път към Бога.

Търсете да познаете Любовта, защото тя ни отделя от греха. Но познавайки греха, не можем да имаме Любовта. А тя е пътя към Бога.

          Чудя се дали трябва да обобщавам всичко, което ви казах до тука. Би било добре, но от друга страна мисля, че това може да постави написаното в рамка, и да го направи да прилича на правило. И за да не направите от написаното до тук правила във Вярата, ще ви кажа:

 

Каня ви в Живота. А  Животът е в Бог. И пътят е Любов.

 

 

Въпроси и отговори

         

          Отговор: С годините, църквата е превърнала религията в наука. Тази наука е добра до толкова, доколкото храни една Вяра, но много отдавна е загубила Истината, която Христос ни донесе. Мъдростта се превърна в жунгльорско майсторство да се наглася Библията за лични нужди. Логиката е за да обясни Истината, и само тогава тя се нарича Мъдрост. Във всички останали случаи логиката се нарича “изгода”.

          В тази връзка, искам да отнема топките на жонгльора, и да обясня смисъла на подхвърляните думи:

Иоана 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Иоана 1:2 То в начало беше у Бога.

Иоана 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало

Вече знаем, че Бог под диктовката на Синовете си (Светия Дух) създава всичко. Христос като част от Светия Дух, Е Светия Дух и чрез Него (Неговото желание) е създаден света:

“В началото бе Словото” = Битие 1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. (Бог казва първо “да бъде” и едва след това “стана светлина”)

          “и Словото беше у Бога” = Иоана 14:11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца

          “и Словото бе Бог” = Псалми 110:1 Иехова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми

(Иехова е Бог,  и е казано че говори на нашия Господ. Говори на Христос, когото сме приели за Господ, поради доказателството, което е Той за  Живота. Освен това, Бог е който ни е сътворил и ако, чрез Христос (Светия  Дух) е станало това, значи, че ТОЙ Е НАШ БОГ)

          “То в началото беше у Бога” = приемайки Словото за Мъдрост, естествено е да наречем и Христос с името Мъдрост. А Мъдростта в началото е била в Бога, защотото чрез нея е създаден света.

          “Всичко това чрез Него стана “ = Ефесяни 3:9

.........създаде всичко, чрез Иисуса Христа.

          Това мое обяснение, може да не е много интересно на повечето от читателите, но се надявам да помогне доста на теолозите. Обяснявам нещата, по приетия от тях начин и ми се иска да вярвам, че пътя по който аз доказвам тяхното твърдение, ще им се хареса като верен и Истински.

 

          Въпрос: Всеки си мисли че е добър. Малко са тези, които ще признаят, дори пред себе си, че не са добри. Какво е Любов? Как да знаем, че сме постигнали това състояние?

          Отговор: В поставения въпрос, умишлено категоризирам Любовта като “състояние”. Обикновенно отнасяме Любовта към чувствата.

Любовта към която трябва да се стремим, е състояние на Духа. Не случайно в Библията е казано:

1 Иоаново 4:8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

          В Библията, метафори има само в притчите, или където изрично е отбелязано, че това е “иносказание”. Във всички останали случаи, вие четете Истински думи.

          Любовта като условие за постигане на Истината не е само чувство или усещане. Тя трябва да бъде състояние на вашия Дух, и тогава ще сте постигнали Истината, която е Бог. Ще я постигнете, не защото сте изпълнили някакво условие, както по-преди в тази книга ви казах, а защото сте постигнали Бог, Който е Любов.

 “Аз съм добър – казвате вие. Колко по-добър да бъда?”

 Ако не сте Бог, значи не сте достатъчно добър. Ще сте Добър, когато станете Този Който Съм.

Какво ви липсва? Липсва ви Мъдрост. Липсва ви тази Мъдрост, която ще ви помогне да не се дразните от моите думи. Защото това ваше раздразнение е израз на “лошо”, което не е добро. Самия факт, че вие се дразните от моите “поучения” е доказателство за това, че във себе си имате неизкоренено “лошо”.

Ще сте добри, когато се усмихнете на чуждата забележка към ваша слабост, и благодарите за това.

Ще сте добри, когато си ударите пръста с чук, и се разсмеете. Защото ще се сетите, как бихте изругали, когато сте се мислели за добри.

Ще сте добри, когато убиеца не ви се струва лош, а стане за вас човек, който не знае че трябва да е добър. Да го мразим ли? Защо? Това е негов начин на живот. Съжалете го.

Ще сте добри, когато вече не изпитвате страх. Защото лошото за вас не съществува, и следователно не може да ви се случи. Кое е лошо за вас? Да умрете ли? – Това е събуждане. Да се контузите ли? – Това беше лошо, когато ругаехте.

Ще сте добри, когато Любовта няма да ви изпълва със задоволство от вашата доброта, а ще бъде безкрайна болка от чуждото непознаване на Доброто.

Сигурно може да се дадат още много “рецепти” за познаване на Доброто в нас. Споделете ги със себе си и другите.

 

Въпрос: Можем ли да постигнем Живота с греховете, които имаме?

    Отговор: Простено ви е всичко, което сте извършили, докато не сте знаели Истината за Бог. Не ви го прощавам аз, нито който и да е друг, а Бог ви го прощава, защото сте го правили със земното си знание. Не сте знаели.

Аз ви припомних, че незнаещите заслужават любов и внимание, а не презрение и отхвърляне. И прошката ни от Бог е доказателство за това. Незнаещият върши греховете си в тъмнина. Бог е светлина, а светлината е за ходещите в тъмнината, защото те се нуждаят от нея.

          Някои твърдят, че Христос с разпъването Му на кръста е приел всички наши грехове, и ние можем да сме спокойни в това отношение. “Вярващи” ходят на църква, за да изповядат греховете си, вярвайки, че ще им бъдат простени. След това спокойни тръгват към същите и нови грехове, които ще изповядат отново в края на седмицата. Тези които ви учат на това, не знаят или ви лъжат. А тези , които ви лъжат, се обогатяват от вашето незнание. И когато разберете това, простете им, защото и те не знаят.

          Когато истински повярвате, истински ще изпитате нуждата от разкаяние. Срамът ви от извършените грехове ще е голям, и разкаянието ви ще е истинско. Тогава ще разберете че Бог ви прощава.

 

Въпрос: Когато истински поварваме и истински се разкаем за греховете си, ще можем ли да общуваме с Бог?

          Отговор: Вече ви припомних думите на Христос:

          Иоана 14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

.....................................................................................................

Иоана 14:23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

          Не се съмнявайте в думите на Христос и Бог. Те не са обикновени редове от някаква книга. Техните думи са доказали своята истинност.

          В стремежа си към духовното, ние се опитваме да го постигнем чрез знанието което имаме. Но нашето знание е земно, а земното казва, че няма Бог.

Будистите вярвайки, че земния живот е илюзия, се стремят да се освободят от тази илюзия, чрез спирането на своите земни мисли. Това е смисъла на медитацията. Медитирайки , човек се опитва да не мисли. Тогава може да се очаква, че ще се прекрати илюзията за земния живот, и ще се види истинския Живот. Това е само един пример. Има различни видове медитации. Но във всички случаи е необходима Вяра. Ако търсите нещо, трябва да сте сигурни, че го има някъде. Иначе търсенето, е търсене на глупак.

Молитвата е също вид метитация. Когато имате Вярата, молитвата ви е искрена. И ако е предшествана от Любов и отправена с Любов – тогава ще имате. Ще имате Бог. Ще имате каквото пожелаете от Него. Ще имате и Този Който Сте.

         

          Въпрос: Материята е правило. Не приличаме ли на глупаци, вярвайки че можем да промененяме това правило.

          Отговор: Наистина ще изглеждате глупаво, ако вярвате, че вие можете да променяте правилото “Материя”. Вярвайте, че правилото може да се променя от Този, Който го е измислил. Ако обичате Бог и повярвате с мъдрост в него, тогава Той ще направи каквото го помолите. Излишно е да ви обяснявам, че Синовете Божии не искат за себе си. Те вече имат Живота. Ако поискат нещо за себе си в земния живот, то ще е за да могат да помогнат на другите. ...Не мисля, че трябва да ви обяснявам това сега. Когато повярвате, ще знаете.  

 

Въпрос: Наш пазител ли е Бог? Грижи ли се Той за живота ни на земята?

          Отговор: Вече знаете, че този живот не е истински. Не бива и да очакваме, Бог да се грижи за нещо, което не е истинско. Като деца всеки от нас е играл на войници . Водили сме измислени битки, и сме се “убивали” един друг. Режисьорът прави филм, и в него се “убиват” хора. Каква грижа може да се положи в случая за “нещастните”?

          Примерите, които ви давам са малко неточни, но ви дават слаба идея за положението на нещата. Бог проявява грижа за нас, доколкото ни припомня Правилото на Живота. Което Правило не е за земния, а за Истинския Живот.

Земният живот е за да познаем добро и лошо, и ако Бог махне лошото, как ще го познаем? Справедливостта в земния живот е от човека. От Бога могат да очакват, само родените от Него. А когато родените от Бога ви въздадат справедливост, тогава я имате от Бога.

Ако не вярвате в Бог, как може да искате от Него. И не е ли глупаво да казвате, че Го няма, защото не ви дава? За да имате от Бог, трябва да имате Него.

 

          Въпрос: Всеки може да излъже. Как да познаем родените от Бога?

Отговор:

Матея 7:15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

Матея 7:16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

         

Въпрос: Тези които не знаят, казват: “Бог е тиранин, защото изисква от нас да вярваме в Него, а за несъгласните с Него е приготвил ада.” Тиранин ли е Бог?

          Отговор: Тези, които са разбрали написаното в тази книга, разбират глупоста на подобно твърдение. Ние не навреждаме с нищо на Бог, в земния си живот, за което да бъдем наказвани. В Псалм 50 се вижда, че дори е глупаво да се опитваме да му служим със жертви. Ако Бог иска нещо от нас, то е Любов към него и хората, но Той го иска заради нас, а не заради себе си. Защото с Любовта си към Него и хората, ние получаваме безсмъртие.

 Любовта към Бог и хората, е Любов към Този Който Съм.

Защото ние сме във, и във нас е Този Който Съм. Събудете във себе си Този Който Сте.

Казах ви , че адът не е от Бог, а от материалния свят. Ако знаете какво е Царството небесно, ще знаете, че Земята е адът. Ако написаното на “белия лист” не ви води в Царството небесно, то значи, че ви води в ада. Но ако казвате, че земята не е ада, то значи че ада е вътре във вас. Направен от вас. Не си правете ад, и не обвинявайте Бог за него. От Бог е Живота.

         

          Въпрос: Какво е Царството Небесно?

Отговор: Лука 17:20 А попитан от фарисеите,кога ще дойде царството Божие,отговори им:царството Божие няма да дойде забелязано,

Лука 17:21 и няма да кажат:ето тук е, или:на, там е.Понеже ето, царството божие вътре във вас е.(издание 1925г.)

Предупредих ви да не си правите ад. Направате си Рай. Както вие сте вашето съзнание и мисли, така и вашият Рай, е вашата красива мечта за него. Този Който Сте може да направи мечтите да станат Живот.

 

Въпрос: Ако повярваме в Бог и не искаме да останем повече в ада на Земята, позволено ли е да прекратим земния си живот?

          Отговор: В Псалм 82 Бог казва:

          Псалми 82:3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето;

Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

Псалми 82:4 Избавяйте сиромаха и немотния,

Отървавайте ги от ръката на нечестивите.

Бог учи Синовете си да помагат на хората на Земята, а не да бягат от земния живот. Когато истински повярвате, ще разберете. Който учи на самоубиство, не знае или лъже.

 

Въпрос: Расист (националист) ли е Христос?

Отговор: Този въпрос се задава във връзка с една случка от Библията.

Матея 15:22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Незнаещите казват, че християнството е лъжливо учение, защото в горната случка е казано, че Христос е дошъл само за евреите. А Христос е обвинен в национализъм поради думите Му.

Защо наистина Христос се държи така в тази случка?

Аз ще ви кажа, че Той го прави за да ни научи.

След като Христос в Иоана 10:34 цитира Псалм 82, Той много добре е знаел, че според същия псалм, Бог има наследство във всички народи. Във всички народи има такива, които с Вярата си ще станат Негови Синове и Дъщери. Точно това е искал да покаже Христос на учениците си и на нас. Евреите са се мислили за Богоизбрани, поради Стария Завет, който Бог сключил с тях. Христос показва, че Бог е за всички, които повярват в Него. И на друго място Христос дава това доказателство:

Иоана 10:16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

 

Въпрос: В “Кратък коментар на Времето” се казва, че няма бъдеще време за материята. Как са възможни предсказанията за бъдещи събития?

Отговор: Казахме вече, че Времето е стареене на материята. Естествено в материалния свят можем да отчитаме нашето стареене до момента , който наричаме настояще. Но също научихме , че материята се намира в Духа. До момента в който не разберем за съществуването Му, ние казваме, че Вселената се намира в “Нищото”. Когато повярваме, добиваме и знанието, че Вселената се намира в Духа, и Той е който знае бъдещето на материалния свят. Как е възможно това? Всяко нещо в материалния свят е следствие, породено от някаква причина. Духът е който може да види следствията, преди да са се случили. Един добър играч на билярд, може да предвиди къде ще отиде топката след определен удар. Ударът е причината, а последвалия път на топката, е следствието. Духът също може да предвиди следствията, породени от някаква причина.

Това идва като отговор на въпроса, ръководи ли Бог нашия живот.

Ние сме, които създаваме причините за да се появят следствията. Дори ако решим, че на всеки от нас, Бог е дал определена дължина на живота, то трябва да знаем, че в промеждутъка от раждането до смъртта ни, всичко е от нас самите. Ако Бог ни дава годините на земята, ние сме, които трябва да запълним тези години с Добър живот.

 

          Въпрос: Питали са ме: “Какво е виновно едно малко дете за да му се отнеме живота, или да умре в мъки?”

Отговор: Естествено има много невинни добри, които умират на земята. След като сте прочели всичко до тук, ще ви е по – лесно да разберете, това което ще ви кажа.

Първо искам да ви припомня, че ние се учим от всичко в този свят. Учим се и от смъртта на невинните. И това е първият ми отговор.

          Невинните добри на този свят, са невинни и пред Бога. Ако са повярвали, ще получат наградата си. Ако не са знаели за Бог и Вечния Живот, те просто ще останат в Духа като част от Неговия живот. И понеже по същият начин, “като информация” в Духа, остава и изживяното от лошите, ще ви утеша, че Бог е Добър и награждава добрите. Вярвайте в това, защото и това е Вяра в Живота. Христос каза:

Матея 19:14  А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

Зороастраизма учи, че родителите трябва да учат своите деца на добри дела, преди те да са навършили петнадесет годишна възраст. Днес това е морална норма в целия свят. Но малцина осъзнават напълно, колко важно е то за децата ни.

Добрите не умират, а се събуждат.

 

Въпрос: Коя религия е истинската?

          Отговор: Ако религията ви показва Бог Който Е, тя е истинска. Не са истински правилата в религиите, защото са от материалния свят, който също не е истински. Махнете правилата и ще видите Бог Който Е. И Той Е във всички истински религии.

          Истинска е религията, която не само показва Бог Който Е, но показва и пътя към Него.

След като махнете земните правила от религиите, ще остане само едно правило, което е от Духа. Вече знаете, че то е път към Бога, и се нарича Любов.

          Всяка религия има за себе си най-високия връх. Но сега вие знаете.

 

Въпрос:  Няма ли да се  обезличим, ако изхвърлим правилата от религиите си?

Отговор:  Личността ви на земята е личност, според земните правила. Ако търсите Живот на личността си в Бога, трябва да се движите по Божието правило – Любов. Ако си мислите, че Любовта може да обезличи човека на земята, то значи, че нямате път към Бога.         

         

Господи Отче наш, Който Си във нас – Благодаря Ти!

 

 

 

 

Николай Сисоев 

www.geocities.com/truden

sisoev@abv.bg